Словесен триптих. Изповеди, слова, размисли

Акад. Васил Гюзелев е известен български учен в областта на историята и културата на Средновековна България и Европа. В продължение на половин век преподава в своята Alma Mater - Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преподавал е също така и като гост-професор в редица чуждестранни университети (Москва, Виена, Лайпциг, Мюнхен и Кьолн). Автор е на 56 книги (монографии, издания на извори и учебници) и на повече от 300 студии и статии, публикувани у нас и в чужбина (Австрия, Белгия, Гърция, Германия, Испания, Италия, Мексико, Полша, Русия, САЩ, Сърбия, Турция, Франция и Япония). Носител е на редица български и чуждестранни награди, сред които и международната Хердерова награда (2003). През 2000 г. е провъзгласен за почетен доктор на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Почетен гражданин е на своя роден Димитровград и на градовете Несебър и Никопол. Носител е на Ордена „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен. СЪДЪРЖАНИЕ Кратко въведение.. I. Изповеди и откровения под формата на интервюта..... 1. Историята е същност и съдба на моя живот..... 2. Историк станах по призвание..... 3. Македония в моя живот и научното ми творчество..... 4. Някои у нас твърде много се постараха в охулването на „буржоазната“ историография..... 5. Размишления за средновековната българска история и още нещо..... 6. Съвременните политици управляват, без да познават историята на държавата..... 7. Училището остави трайна следа у мен..... 8. Всеки човек е пленник на своето време..... 9. Истинският историк пише „без гняв и пристрастие“..... 10. В историята закономерностите се преплитат със случайностите..... 11. Съвременният политик се има за Иисус Христос..... 12. Вярвам в силата на българския народностен дух, в неговото безсмъртие..... 13. Българите сме нация с неизживяно детство..... 14. Средновековието винаги напомня за себе си в „таз земя свещена, таз родина, таз българия“..... 15. За „мисленето на парче“ народът плаща скъпо..... 16. Край река Марица е била най-цветущата древнотракийска цивилизация..... 17. Формирането на национално самосъзнание е въпрос на държавна политика..... II. Слова за делници и празници..... 1. „Смъртта трябва да се мрази“..... 2. Бивалици и небивалици в моето битие на музеен деец..... 3. Какво дължа на моята димитровградска гимназия..... 4. Средновековният Несебър – бисер в короната на византийската империя и българското царство..... 5. „Изповядвам, че живях“..... 6. Моята изповед за Виена и тукашните ми приятели и колеги..... 7. Мисли за книгата на Георги Сапунджииев „Калигула в София“ ..... 8. За сборника „Византия – Балканите – Европа“ и проф. Василка Тъпкова-Заимова..... III. Разпръснати мисли за живота, науката, историята, Средновековието и медиевистиката..... 1. За човека, живота, обществото, управлението, държавата и съвремието..... 2. За и върху науката като занимание и професия..... 3. За историята, нейния смисъл и предназначение..... 4. За историческите извори и тяхното значение..... 5. За европейското Средновековие, изобщо, и за българското, в частност..... 6. За българската медиевистика – честно и откровено.....