Интеграцията на мюсюлманите в България

Процесите на религиозно вьзраждане сред мюсюлманите в България не могат да бъдат интерпретирани единствено и само като заплаха за светския характер на държавата и/или социалния мир. Те са преди всичко израз на необходимостта от диалог и активно взаимодействие, съхраняващо различията каато стимул за интеграция. Предмет на този диалог са светските ценности и тяхното отстояване във всекидневния живот. Нормата на мултикултурализма е необходимо, но недостатъчно условие, за да се влезе в диалог с различието. Отказът от този диалог или неговото пренебрегване правят традиционните форми на интеграция все по-неефективни. Интеграцията е двустранен процес. Това не е само усилие за интеграция на мюсюлманите, но и усилие за промяна В нагласите и готовността за партньорство в българското общество като цяло. В противен случай всички усилия биха могли да бъдат компрометирани от представата за асимилация и заличаване на културното и религиозното многообразие. Възможен начин за преодоляване на псевдоинтеграцията. осъществявана чрез формите на квотно представителство, е в пренасочването на усилията към готовност за отстояване на ценностна мяра във все по-разширяващо се пространство на взаимно приет и оценяван като необходим диалог. Един от най-съществените проблеми, свързани с изследванията на исляма, продължава да бъде определян от степента на легитимност на неговите представители и от обхвата на споделеност на смисъла и символите, интерпретирани в комуникационен контекст. Въпросите са: Кой всъщност говори от името на исляма както в Европа и по света, така и у нас? Каква е степента на достоверност и разбиране, с които се обменят мисли и се участва в пространството на публичния дебат? Няма ли двоен план, специфична комуникационна стратегия на мюсюлманската общност, която излъчва определени послания навън, към другите, и навътре, към собствените си братя и сестри? Възможно ли е това да е част от причината за взаимното неразбиране или неговите основания се съдържат в по-голяма степен в различните измерения на феномена, който традиционно определяме като криза на идентичността?