Вълшебникът от Оз

При тези думи Дороти се разхлипа, тъй като се чувстваше самотна сред всичките тези странни хора. Сълзите й явно натъжиха добросърдечните дъвчещи, защото те моментално извадиха носните си кърпички и също заплакаха. Дребната стара жена пък свали шапката си, закрепи върха й на носа си и с тържествен глас преброи "едно, две, три" И шапката изведнъж се превърна в плоча, на която с едри тебеширени букви беше написано: ДОРОТИ ДА ОТИДЕ В ИЗУМРУДЕНИЯ ГРАД Дребната старица свали плочата от носа си и щом прочете написаното, попита: - Вие Дороти ли се казвате, мила? - Да - погледна я детето и избърса сълзите си. - Тогава трябва да отидете в Изумрудения град. Може би Оз ще ви помогне. - Къде е този град? - попита Дороти. - Той се намира точно в центъра на страната и негов владетел е Оз, Великия вълшебник, за който ви говорих. - Той добър човек ли е ? - тревожно попита момиченцето. - Добър вълшебник е. А дали е човек, или не, не знам, защото никога не съм го виждала…