Пазителите на завета

„ПАЗИТЕЛИТЕ НА ЗАВЕТА” е новата книга на Том Егеланд, авторът, по чиито дири върви Дан Браун. През 2001 г. – т. е. две години преди да бъде публикуван „Шифърът на Леонардо”, излиза романът на Том Егеланд „Краят на кръга”, в който има смайващи сходства с бестселъра на Дан Браун: в дъното на всичко е тезата, че Иисус е бил женен за Мария Магдалена и двамата са имали потомство; албинос е сред главните герои и в двата романа; и в двете книги главната героиня се оказва едновременно последният жив потомък на Христос и Мария Магдалена, и дъщерята/внучката на последния велик магистър на таен орден. Читателите, които познават романа на Том Егеланд, са смаяни, когато откриват всички тези неща в публикувания по-късно „Шифърът на Леонардо”. Сега в новата си книга „ПАЗИТЕЛИТЕ НА ЗАВЕТА” Том Егеланд разплита нови исторически и религиозни загадки, свързани този път със Стария завет и личността на Моисей. Дали това няма да е сюжет и на следващия роман, който Дан Браун ще напише? 11 век: Викингски воини ограбват египетска гробница и без да знаят открадват една от най-големите тайни на Стария завет. 21 век: Археологът Бьорн Белтьо открива във викингски ръкопис код за разгадаване на древна загадка. Издирването, което археологът предприема, го отвежда сред диви исландски пейзажи, до руините на стари норвежки църкви и египетски гробници, до антикварни книжарници в Рим и далеч отвъд Атлантическия океан – в САЩ и до загадъчен дворец на Карибите. Могъщи сили са против него, но археологът успява да достигне до историческа и религиозна тайна, чието разкриване би имало фатални последствия. Отчасти трилър, отчасти интелектуално приключение, „Пазителите на завета” изследва библейски и исторически митове. За пореден път Том Егеланд показва не само, че е майстор на напрегнатата интрига, но и че е писател от висока класа – пише остроумно, иронично, образно, нестандартно. Критически отзиви за книгата: "Потресаващ интелектуален роман!" - Hamar Arbeiderblad, Норвегия "Заплетен и динамичен конспиративен трилър за Стария мит скандинавската, египетски суеверие и християнски тайни общества. С кодове, руни, скрити карти, архаични символи, това е наслада за всички фенове на Стив Бери, Реймънд Хури и Дан Браун." – Кейт Мос, авторка на международния бестселър „Лабиринтът” "Велик трилър!" - El Periódico de Aragоn, Испания "Егеланд заслужава целия този успех, който е постигнал. Това е роман, изпълнен с напрежение, завладяващ до последната страница. Писателят прави страхотно разследване и то е изключително." - Sоndag, Дания "Страхотен исторически трилър! Спиращо дъха приключение." - To Paron, Гърция "Вещо изградена история, изпълнена с обрати" - Corriere della Sеra, Италия "Приключенска история за възрастни, романът на Егеланд е много по-реалистичен от този на Дан Браун." - Kristina Carlson, Suomen Kuvalehti, Финландия "Много по-дълбока книга от „Шифърът на Леонардо” - Frettabladid, Исландия Фабулата: Всичко започва с убийството на свещеник в Исландия. Причина за него са древни ръкописи, в тайната на които свещеникът е искал да посвети археолога Бьорн Белтьо. Но преди смъртта си убитият е успял да прати на археолога сканирано копие на ръкописите. В него Бьорн открива скрит таен код. Благодарение на информацията, която разгадава в свитъците, археологът открива в пещера на почти необитаем исландски остров т. нар. Тингвелирски свитъци, в които е скрита древна тайна. Но от тези свитъци се интересуват и опасни мъже, които се впускат да преследват Бьорн. Археологът тръгва по дирите на скрити артефакти, за които е кодирана информация в свитъците. Така той открива гробница под абатство „Лис”, в която намира рунически камък и код, скрит в руните на камъка. Още един свещеник е убит заради дървена статуя от Средновековието, в която е скрит поредният артефакт. Разнищването на древната загадка изпраща археолога в институт в Близкия Изток, занимаващ се с исторически изследвания. Но опасните убийци стигат и до там. Бьорн е принуден да бяга. Отива в Египет, където намира доказателства за викингски набег в Древен Египет. Нишката на разследването го води към антикварна книжарница за уникати в Рим, където идват и убийците и елиминират собственика й. Бьорн е принуден да прекоси Атлантическия океан, за да разгадае древната загадка. Разследването го отвежда в библиотеката на Конгреса на САЩ и в загадъчен дворец на Карибите. Могъщите сили, които са против него, са решени на всякакви средства, за да постигнат целите си и да се доберат до опасните ръкописи... Хронология на събитията, подробен сюжет и идеи в книгата: Египет, 1360 г. пр. Хр. На знатен велможа е отредено сам да избере как да умре. Изпива чаша с отрова. Норвегия, 1070 г. сл. Хр. Стар викинг записва върху пергамент историята на викингски набег в Египет. Ватиканът, 1128 г. сл. Хр. До Ватикана стига информация, че оригиналът на опасен коптски ръкопис се пази далеч на север, в Норвегия. Клеменс де’Феши, довереният рицар на папата, трябва да го намери, защото не бива да попада в неподходящи ръце. Исландия, 1241 г. сл. Хр. Снори Стурлусон, най-изтъкнатият автор на викингски саги и пазител на ръкописа, е убит, но успява да го предаде на друг пазител. Ватиканът, 1503 г. сл. Хр. До папа Юлий стига информация за търсения от Църквата опасен ръкопис. Исландия, 2007 Свещеникът Сира Магнус се обажда на археолога Бьорн Белтьо, че е открил изключителен древен ръкопис, в който има инструкции, правила, предсказания. Това е кодексът Снори, старинна колекция от кодове, текстове, карти и окултни символи. Важно място заемат три символа: египетският знак за вечен живот, руната на скандинавския бог Тир и християнският кръст. Свещеникът е споделил новината за откритието и с учени от института „Шимър”, намиращ се в Близкия Изток. С помощта на специалист по тайните кодове свещеникът и Бьорн разбират кодираното послание в ръкописа: „Числото на звяра показва пътя по лицето на скалата от Льогберг до Скалдбрейдур.” Двамата обсъждат възможността да открият доказателства за съществуването на пряка връзка между викингската и египетската култура. Доказателства, че всичко, от викингските кораби и дървените църкви до картите и митологията, е било повлияно от египтяните. На другия ден свещеникът е убит, а ръкописът е изчезнал. Селището се намира в една от най-спокойните и тихи точки на света. Последното убийство там се е случило преди 766 години. Една нощ през септември 1241 г. викингският вожд Снори Стурлусон е бил убит по заповед на краля на Норвегия Хакон Хаконсон. В настоящия момент Бьорн Белтьо е единственият човек, който знае, че между двете убийства има връзка. Убитият Сира Магнус е бил свещеник, спасявал изгубени души. Бьорн Белтьо е археолог и неговата работа е да спасява миналото от забрава. Затова е решен на всяка цена да открие изчезналия кодекс. На мобилния си телефон Бьорн чува гласово съобщение, оставено от убития, че към него идват хората от института „Шимър”. Изпратил е и снимка. Бьорн се обажда до познат в института и разбира, че никой от тях не е идвал в Исландия. Междувременно се оказва, че някой е претърсил апартамента му. С помощта на свой колега и студенти по археология Бьорн следва указанията, дешифрирани от ръкописа, и на отдалечения остров Тингвелир открива скала, в която са издълбани трите символа – египетски, викингски и християнски. Това е входът на пещера, в която откриват олтар, а в неговата основа – скрито сребърно ковчеже. Преследва ги джип с въоръжени мъже, но Бьорн и колегата му успяват да стигнат до университета. В ковчежето намират малка дървена кутия, обвита в кожа и памук. В кутията лежат шест дебели пергаментови свитъка, завързани един за друг с кожена връв и обвити в няколко слоя мека материя. Текстът на ръкописите е в две колони - лявата колона е на коптски, на който се е пишело и говорело в Египет от около 200 г. пр. Хр. до дванадесети век сл. Хр.; дясната колона е на староеврейски език. В хотелската му стая го чакат двамата араби от снимката, пратена от убития свещеник преди смъртта му – огромен килър и друг, по-дребен. – Съжалявам за това, което се случи със свещеника – казва по-дребният, държащ пистолет. – Но няма да се поколебаем да те осакатим или убием. Искаме свитъците! Пристига полиция и арабите са принудени да побегнат, оставяйки вързан Бьорн. Свещеникът е знаел, че животът му е в опасност. Затова е оставил кодирано послание до Бьорн при доверени приятели. След разшифроването се оказва, че това е имейл адрес с парола. На него е изпратил сканирана и дигитализирана версия на кодекса на Снори. Снори е написал преди няколко века: „Крале и сановници, вождове и рицари, скалди и посветени мъже са обединени в Свещен кръг, кръгът на ПАЗИТЕЛИТЕ на Свещената тайна. Единствено избраните и посветените могат да разберат скритите думи и скритите знаци.” На електронната си поща Бьорн получава имейл от непознат, чиито хора са нахлули в стаята на археолога. Той иска Бьорн да предаде ръкописа срещу огромна сума, която да осигури живота му. В противен случай ще бъде убит. При опита да принтира имейла, той изчезва. Явно по следите му са богати чужденци, готови да стигнат до крайности в стремежа си да се докопат до редки съкровища. Но да стигнат дотам, че да убиват? Заради един древен пергамент? Или може би заради информацията, скрита в текста? Бьорн се запознава със свещената геометрия и нейното влияние върху разположението на скандинавски манастири, църкви, гробища и замъци. Оказва се, че основите на свещени места в Норвегия са били положени от хора с езотерично разбиране за магията на числата, географията и геометрията. Викингите не са били просто страховити воини, жадни за кръв и плячка. Били са набожни, умни и изобретателни хора. Били са жадни не само за кръв, но и за знания. Ценяли са хармонията. Спомнете си формата на техните кораби. И руните. Когато викингите искали да отбележат някакво важно място или събитие, те винаги използвали геометрията на свещените линии и символи. С помощта на Интерпол установяват самоличността на едрия килър – бил е офицер на Саддам Хюсеин, а през 2006 г. е минал на свободна практика, по неофициални данни в момента работи за арабски шейх. Изследването на ръкописите показва, че те представляват препис на „Петокнижието” на Мойсей. Сякаш някой шегаджия, скептичен монах или уволнен писар например, е решил да пренапише Библията. Ако текстът е с хиляда години по-стар, ще е международна сензация. „Септуагинтата”, единственият дохристиянски превод на Стария завет, е бил направен в Александрия, Египет, някъде между 100 и 300 г. пр. Хр. Codex Vaticanus, един от най-старите запазени библейски ръкописи, датира от четвърти век. Codex Sinaiticus, друг препис на Библията, е бил направен между 330 и 350 г. сл. Хр. Vulgata, първият офицален превод на Библията на латински, осъществен от Римската църква, е бил направен някъде около 400 г. сл. Хр. Тингвелирските свитъци са били написани по времето на викингите. Сега въпросът е от кой оригинален ръкопис е било преписано това нещо. Какво общо има между Египет и историята на викингите? В ръкописа е скрита тайна, свързана с мощите на свети Олав, викингът, християнизирал Норвегия и намерил смъртта си в битка през 1030 г. Следите водят към абатството „Лис”, където има следи от средновековните монашески ордени на тамплиерите, цистерцианците и хоспиталиерите. Там Бьорн открива пет обелиска, подредени около абатство „Лис” във формата на пентаграм. Идеята, че викинги са се спуснали надолу по течението на Нил, не звучи толкова невероятно. Но Бьорн със свой колега открива погребална камера с мощите на епископ Рудолф и скъпоценности от Древен Египет. Гробницата е украсена със странна смесица от старонорвежки и древноегипетски символи. Археологът достига до извода, че има още 4 свещени места, съхраняващи някакви тайни и намиращи се на останалите върхове на пентаграм. През вековете някой е оставил следа, която е трябвало да бъде открита, разгадана и проследена, но не от всеки срещнат, а само от хора, притежаващи свещеното знание. Бьорн се заема с издирване на артефакти в свети места, откриване на древни шифровани надписи, разбиване на кодове. Разбира, че в Норвегия през 1230 г. е била проведена мащабна военна операция с участието на воини от Ватикана, Малтийския орден и Ордена на рицарите тамплиери. От Обществото за научни изследвания в Лондон Бьорн научава, че в играта е влязъл арабския шейх Ибраим ал Филастини, мултимилионер, тайнствен субект, застанал в центъра на сложна мрежа от служители, агенти и представители. Самият той е отшелник, оттеглил се в палат някъде в пустинята, където трупа своите ценности, своето богатство и своята вяра. Обществото предполага, че Тингвелирските ръкописи съдържат препис на староеврейски и коптски превод на един изключително древен библейски ръкопис. Бьорн отива в института „Шимър” в Близкия Изток, където се среща с археолога Стюарт Дънхил, който през 1977 г., търсещ информация за живота на Мойсей, попада на непозната гробница в Луксор, където открива следи от викингски набези в Египет – надписи, описания на бледи воини, дошли от север, рисунки на викингски кораби. Но публикува откритието си не в научни издания, както изисква статуквото, а в „Нешънъл Джиографик” – за да си спечели известност и откритието му да стигне до най-широк кръг хора. Заклеймен е, а кариерата му се срива. Дънхил се е занимавал с проучване на Тората, еврейското име на „Петокнижието” на Мойсей. Старият завет отначало бил колекция от еврейски религиозни и исторически текстове и закони, събрани в канон преди повече от две хиляди и петстотин години. Най-старата запазена версия на Стария завет се съхранява във Ватикана и представлява гръцко-александрийски библейски превод на повече от две хиляди години, направен от юдейски учени, които знаели гръцки. Дънхил е попаднал на писмо от 11 век, в което велик жрец на Амон-Ра съобщава на арабски халиф, че е взет в плен от викинги. Има и документи, описващи търсенето на някаква свещена реликва, осъществено заедно и поотделно от Ватикана, рицарите тамплиери и хоспиталиерите. Става дума за папски експедиции до Норвегия през дванадесети и тринадесети век. През 1977 г. Дънхил търсел нещо с огромна религиозна стойност, нещо, скрито заедно с една мумия и най-ценните съкровища. Нещо, което викингите откраднали по погрешка, защото било скрито заедно със златото и скъпоценните камъни. Търсел е Кивота на завета. Кивотът на завета е бил преносима мощехранителница. Библията го описва като ковчег, дълъг два метра и половина, отвътре облицован със злато и отвън украсен с два херувима. Служители на храма го пренасяли с помощта на две дебели дървени пръчки, вкарани през два златни пръстена от двете страни на ковчега. Кивотът съдържал каменните плочки с Десетте Божи заповеди и придружавал дарохранителницата по време на бягството на евреите от Египет. После бил преместен в Соломоновия храм в Йерусалим, но когато храмът бил разрушен 586 години преди раждането на Христа, Кивотът изчезнал от историята. Някои хора вярват, че Набукаднезар II откраднал Кивота. Според други той бил скрит под храма на Соломон, а рицарите тамплиери посветили живота си именно на пазенето на Кивота, а не на светия Граал. Други вярват, че Кивотът на завета е бил пренесен в Етиопия, където се намира в момента. Рицарите тамплиери, хоспиталиерите, кръстоносците, Ватиканът. Какво са знаели всички тези тайнствени ордени, братства и общества? Какво са прикривали? Какво са се опитвали да открият? Всеки един от тях е разполагал с едно малко парче от истината. И това му е било достатъчно. Те са били пазители на една малка порция от истината. Едва когато всички парчета се съберат на едно място, ще може да се разбере цялата истина. И това е проблемът. Всеки е вардел свирепо своето парче от истината. Никой не е споделял това, което знае. Основни, важни части от Светите писания са били съшити от митове и истории, произлезли от много по-древни култури. Били са хитро вплетени в създаването на една нова религия, която се фокусира върху един напълно нов и абсолютен бог. Дори животът на Моисей има паралел в историята. Във вавилонската митология майката на крал Саргон от Акад го пуснала по течението на река в плетена кошница, опитвайки се да го скрие. За щастие той бил открит и осиновен. Ето колко оригинална е най-важната история в Стария завет. С Дънхил Бьорн отива в Египет, вижда изображения на викинги в разбита пирамида, среща се с монах в древен коптски манастир, който му казва: - Вече не вярваме в боговете. Сега всички те са мъртви. Не всички са забравени, но вече никой не вярва в тях. Никой не ги почита. И дори ако някога са съществували, сега те живеят в скучно забвение. Като богове, те са мъртви. Златен накит с руната на Тир е бил открит в празен сакрофаг във вътрешната камера на храма на Амон-Ра. За да разбереш историята на пазителите, първо трябва да научиш за личността на египетския велик жрец Асим. Той е бил изключително умен и образован човек. Бил е експерт по най-различни научни дисциплини и религии. Първо в Египет, а после в Норвегия, той обучил своите най-близки довереници по религия, митология и магия. Научил ги да разбират звездите. Да виждат в бъдещето. Да се свързват с мъртвите. Да пишат кодирани послания и да използват свещени азбуки. Да рисуват карти. Да интерпретират сънища. Да намират свещени геометрични модели в природата. Асим е бил опитен мистик. В своята личност Асим е обединявал вярвания и идеи, които в нашите западни представи няма как да бъдат обединени. В ролята си на велик жрец, той почитал египетските богове. Но Амон-Ра трябва да е бил толерантен бог, защото Асим също така почитал Авраам и Моисей, Иисус и Мохамед. Той е бил астролог и е практикувал окултна магия. Но също така е бил начетен, полиглот и експерт по всички научни дисциплини, които съществували по онова време. Един образован и мъдър мъж, който посветил живота си на едно-единствено нещо: да защитава гробницата на свещената мумия, съкровището и текстовете, запечатани в нея. Мумията е била на две хиляди и петстотин години, когато Асим е станал велик жрец, което означава, че е била по-стара, отколкото щяха да бъдат останките на Иисус днес. Така че когато викингите атакували храма и изпразнили гробницата, те не само осквернили неговата вяра, но и лишили живота му от цел. Асим е бил готов да се жертва за тази мумия. Но когато осъзнал, че техните сили превъзхождат неговите, той избрал да замине с тях. По този начин той продължил да защитава СВЕЩЕНИЯ, като същевременно си осигурил възможността след време отново да се опита да върне всичко, откраднато от викингите, в гробницата на мумията в Египет. Нито Асим, нито пазителите са знаели важността на това, което са пазели. Без да подозират това, те са държали в ръцете си една мумия и един ръкопис, които биха променили разбирането на света за юдейството, християнството и исляма. Дали Библията съдържа думите на Господ до нас, смъртните, сякаш самият Той я е написал? Авторитетът на църквата моментално би се сринал, ако Ватиканът признае, че Библията е... нищо повече от един сборник от назидателни истории, съчинени от хора, преправяни от хора, събирани и редактирани от хора. И нищо повече от това. Моисей е една от най-влиятелните личности в световната история. Вярванията и религиите, изповядвани от половината човечество, са основани на неговите думи. Всемогъщият Бог, който се появява за първи път в Петокнижието, е същият Бог, който християните, евреите и мюсюлманите почитат и до днес. Петокнижието на Моисей е сборник от различни текстове и философии от древността. Повечето хора не знаят, че петте книги на Моисей представляват една смесица от вавилонски митове, финикийски и хититски саги и египетски легенди, обогатена с образа на автократичен бог. По този начин се създава една нова монотеистична религия. И една нова държава. Много хора биха нарекли това просто един мит, други – конспирация. Повечето експерти, теолози и учени са съгласни, че Старият завет е точно това – уникална колекция от древни текстове, но с нов етикет. Моисей е проправил пътя както на Иисус, така и на Мохамед. Затова ръкописът, намерен в Исландия, е толкова важен. Той разказва различна история. Ако Църквата каже истината, Библията ще се превърне в един добре написан, красив сборник с поучителни истории, пълен с виденията на мъдреци за един бог и един рай, към които всички можем да се стремим. Което всъщност е просто една илюзия. Няма една Библия, която всички вярващи да приемат. Евреи, християни, православни, католици, протестанти – всички те имат своя версия на Библията. Тингвелирските свитъци представляват пълен юдейски препис и коптски превод на колекция от древни текстове. Без редакции. Най-различни автори редактирали, преработвали и адаптирали тези текстове така, че да заприличат на една хомогенна история. И тази история се нарича Петокнижието на Моисей. Тингвелирските свитъци са оригиналните текстове, върху които са основани книгите на Моисей. Ръкописът съдържа Шестата книга на Моисей. В нея има много неща, които биха отслабили позицията на църквата и на духовенството. Господ заклеймява всички, които не го разбират правилно. Всеки един от нас съдържа божественото и истинската вяра в себе си. Най-свят е храмът, който ще намериш в сърцето си. Господ предупреждава Моисей за лъжливи свещеници, които използват църквата за да издигнат себе си, а не Бог. Яхвист е най-изтъкнатият старозаветен теолог и автор. Живял е около деветстотин години преди Христос и на него дължим гениалната структура на Петокнижието. Той придал епичност и религиозна значимост на древните митове и истории. Специфичният мироглед, особената техника на разказване, речникът, литературният стил и религиозните гледни точки подсказват, че Яхвист е бил евреин. Всичките му герои са от Юдея. Най-вероятно е бил дворцов писар в Йерусалим, може би в двора на цар Соломон. Ако Моисей не е бил този, когото църквата е искала да бъде? Ако Моисей никога не е превеждал израилтяните през пустинята? Ако е бил един непокорен и непочтителен египетски принц, опълчил се срещу баща си? За автора: Роден през 1959 г. в Осло, Том Егеланд е работил като разследващ журналист, репортер и редактор в един от водещите норвежки всекидневници „Афтенпостен”, както и за телевизионния канал TV 2. През 1988 г. дебютира с романа на ужасите „Пътека към миналото” (преиздадена през 2006 г. под името „Рагнарьок”), разказващ историята на съвременна двойка, попаднала във викингската епоха. Като негов литературен и пазарен пробив обаче се смята романът „Краят на кръга”, излязъл през 2001 г. Няколко години по-късно критици и читатели ще открият удивителните прилики между „Краят на кръга” и световния бестселър „Шифърът на Леонардо” (който е публикуван през 2003 г., две години след романа на Том Егеланд). През 2006 г. Том Егеланд се отказва от високия си пост в TV 2, за да се отдаде изцяло на писателската си кариера. Автор е на общо 8 романа, преведени на 18 езика, което го превръща в един от най-успелите съвременни автори в Европа.