БЗНС. Ал. Стамболийски и ВМРО

"Кой мисли за Македония? Ние не искаме Македония, ние не ще се биеме с вас за нея, не само защото сме разоръжени, но да бихме могли, пак няма да се бием. Вие да бяхте ни поднесли на тепсия самата Македония днес, ние няма да я приемем, не само защото не желаеме да повтаряме миналото, като дохождаме във вечни конфликти с нашите съседи, но и защото дълбоко вярваме, че никой при това положение така лесно не може да владее македонците. Ние казваме, нека са ви халал. Вие, обаче, които вземахте цялата им земя, трябва да приберете и самите тях. Ето големия въпрос, върху който вие трябва дълбоко да се замислите. Вие не искате да се казват те българи, а ги наричате славяни. Добре, третирайте ги каквито искате, но направете всичко възможно, те да се завърнат по огнищата си и да заживеят легално." Ал. Стамболийски, Белград, в-к "Земеделско знаме" от 18.10.1922 г. "Стамболийски знаеше и често го е заявявал, че единствен негов силен и страшен противник, който виси, като ножа на гилотината над неговата глава, т.е. на Земледелския съюз, то е ВМР Организация. Давайки си сметка за нейната морална и физична сила, той прибягна до всички простени и непростени средства за борба. Ходи в Белград. В тайни съвещания между него и Пашич, от една страна; а Коста Тодоров, земледелски пълномощен министър и Нинчич, министър на външните дела, от друга, уреждаха, обмислюваха средствата за унищожението на ВМР Организация. Организира, организираше и по-рано банди от ония изроди, които ВМР Организация беше осъдила на смърт за вулгарни кражби, насилия, изнасилвания, палежи, грабежи и пр., и пр. В нещастна Македония, пращаше ги срещу ВМРО, снабдявайки ги с пари и пушки, Водени от погранични околийски началници и т.н. Обаче тия банди бяха гонени и от населението. и от четите на ВМРО вътре. Разпилявани, хващани и някои избивани, останките се връщаха в България под закрилата на властта и продължаваха същите мародерства и тук в България." Тодор Александров, интервю - Л. Неманов, 30.06.1924 г. Повечето българи знаят, че легендарната ВМРО води истинска война срещу всичките ни съседи за свободата на поробените братя и за обединението на разпокъсаното ни отечество. След 1913 г. войната е главно срещу геноцида над поробените българи от Гърция, Сърбия и Румъния. За наше най-голямо съжаление, в открита и яростна подкрепа на православните тирани и палачи се включва и една българска партия - БЗНС с неговите водачи. И тази партия вместо да поведе народа ни в борба срещу поробителите, тя в съдружие с тираните обявява тотална война с всички сили и средства на революционерите от ВМРО. И то кървава война без никаква милост - директни убийства, затвори, концлагери. разбойнически шайки, предателства, интриги и коварства. И винаги в услуга и подкрепа на поробителите. И винаги с едничка цел - да бъде унищожена единствената организация. бореща се за правата и свободите на поробените българи. Точно тази война на националните предатели от БЗНС срещу ВМРО и героичния отпор на организацията показват включените в настоящата книга материали и документи. Сигурен съм, че за повечето българи ще бъде крайно неприятно да узнаят за толкова предателства и низости на личности, които досега познавахме даже и като национални герои. Но истината трябва да се знае, защото народ, който не си знае историята, изчезва от нейните летописи.