Дявол в тялото

Реймон Радиге (1903 – 1923) напуска живота едва на двайсет години, но оставя след себе си два романа, четири стихосбирки, две пиеси, разкази и есета. Дете-чудо в литературата, рано съзрял в живота, той на четиринайсет години изживява любовна история с десет години по-голямата от него Алис Соние. Изключен е от училище на петнайсет години, намира си работа във вестник и с устрем навлиза в артистичните парижки среди, където под крилото си го взимат Жан Кокто и Макс Жакоб. Негови приятели и съмишленици стават още Тристан Цара, Хуан Грис, Пикасо, Модиляни, Пуленк, Oнегер... Започва да публикува на седемнайсет години, пак тогава заедно с Кокто създават списание „Льо кок паризиен” („Парижки петел”) – там първата статия на Радиге започва със със следните думи, с главни букви: ОТ 1789-а МЕ ПРИНУЖДАВАТ ДА МИСЛЯ. ОТ ТОВА МЕ ЗАБОЛЯВА ГЛАВАТА. Първият му роман, „Дявол в тялото” е приет възторжено от авторитетния парижки издател Бернар Грасе, който го отпечатва и лансира по най-зрелищен начин. Оспорван от критиците и обявен от общественото мнение за „аморален”, романът – чийто първи тираж се изчерпва само за седмица – бива обаче приветстван от най-великите творци на своето време, които тутакси разпознават яркия талант. Ненадейната кончина от тиф прекъсва полета на Радиге. Вторият му роман „Балът на граф Д’Оржел” излиза посмъртно. Днес за обаянието му, в добавка към дарованието, свидетелстват три негови портрета – от Пикасо, Модиляни и Кокто, а произведенията му са част от гимназиалната учебна програма във Франция. „Дявол в тялото” е отчасти автобиографичен роман, възпроизвеждащ връзката на младия Реймон с омъжената Алис. Тук героят е на шестнайсет години, неговата любима – Марта, на деветнайсет, току-що омъжена, а съпругът е на война. Подобни отношения не могат да не са драматични, но още по-вълнуваща и впечатляваща в книгата е небивалата проницателност на разказвача-герой в разнищването на чувствата и чувствеността, в дисекцията на любовта с нейните движещи сили, кроежи, лъжи и предателства.