De Profundis: Глас от бездната

Настоящата книга предоставя уникалната възможност да се надникне в най-съкровените мисли на твореца и човека Оскар Уайлд в най-преломния момент от неговия живот – присъдата за хомосексуализъм и двугодишния престой в затвора. През 1892 г. Уайлд и младият лорд Алфред Дъглас, когото писателят галено нарича „Бози”, стават любовници. Тяхната връзка продължава до май 1895 г., когато Уайлд е осъден. Докато авторът излежава присъдата си, той не получава нито едно писмо от своя бивш любовник, което го подтиква да излее цялата мъка, съжаление и болка, които чувства, върху хартия. Така се ражда „De Profundis: Глас от бездната” – дълбока и изстрадана творба, написана под формата на писмо, адресирано до лорд Дъглас, в което Уайлд не само описва тяхната връзка, но и разсъждава над своя живот и над живота въобще; над страданието, човешката природа и артистичния темперамент. В продължение на 50 години оригиналният ръкопис се съхранява в Британския музей съобразно желанието на Оскар Уайлд, който е искал не само обществеността да научи неговата версия на събитията, но и да възстанови доброто име на потомците си. Произведението, написано в затвора в Рединг, несъмнено е най-интимната и автобиографична творба, която Оскар Уайлд някога е създавал; прозорец към най-съкровените кътчета в душата на една от най-значимите и противоречиви личности на своето време. С есето „Душата на човек при социализма”, също включено в книгата, Уайлд с гръм и трясък се включва в ожесточения дебат между либерали и консерватори относно положителните и отрицателните страни на социализма. Идеите, които писателят излага, са смели, оригинални и дори скандални за времето си – както впрочем и самият той. Двете малко известни, но изключително интересни произведения, събрани в този том, предоставят в по-различна от обичайната светлина един велик артист и човек – ирландския писател, драматург, поет и философ Оскар Уайлд. „De Profundis” (в превод – „От бездната” или „От дълбините”) и есето „Душата на човек при социализма” рисуват портрет на великия ирландски мислител в два съвсем различни периода от неговия живот, разделени от събитието, белязало го завинаги – съдебната присъда над Уайлд за хомосексуализъм през май 1895 г. и двете години, които той прекарва в затвора. Есето „Душата на човек при социализма” е публикувано за първи път през 1891 г., когато Англия се намира в епицентъра на ожесточен дебат между либерали и консерватори относно положителните и отрицателните страни на социализма. В това есе Оскар Уайлд за първи и последен път в живота си разсъждава в дълбочина върху социалните и политическите аспекти на своята естетична философия. С публикуването на „Душата на човек при социализма” Уайлд с гръм и трясък се включва в националния дебат, но както винаги идеите и заключенията му са неочаквани и оригинални. Докато либерали и консерватори се разделят на поддръжници на социализма и поддръжници на индивидуализма, Уайлд разсъждава, че единственият начин да се достигне същинския индивидуализъм е по пътя на социализма. За него съвършеният човек е антисоциален анархист, подчиняващ се единствено на своите собствени закони. Идеите, които ирландецът излага в своето есе, както и неговите заключения и аргументи са смели, оригинални и дори скандални за времето си – както впрочем и техният автор. Година след публикуването на „Душата на човек при социализма” Уайлд и лорд Алфред Дъглас, когото писателят галено нарича „Бози”, стават любовници. Тяхната връзка продължава до май 1895 г., когато Уайлд е осъден на две години затвор за хомосексуализъм. Докато авторът излежава присъдата си, той не получава нито едно писмо от своя бивш любовник, което го подтиква да излее цялата мъка, съжаление и болка, които чувства, върху хартия. Така се ражда „De Profundis” – дълбока и изстрадана творба, написана под формата на писмо, адресирано до лорд Дъглас, в което Уайлд не само описва тяхната връзка, но и разсъждава над своя живот и над живота въобще; над страданието, човешката природа и артистичния темперамент. Всъщност Уайлд не озаглавява произведението, а името „De Profundis” е избрано от неговия приятел Робърт Рос, на когото писателят го поверява, тъй като затворническите власти му забраняват да го изпрати на лорд Дъглас (въпреки молбите на Уайлд, те му дават само по един лист хартия на ден). Инструкциите на писателя към Рос са да направи две копия на писмото и след това да изпрати ръкописа на лорд Дъглас. Но Рос не спазва инструкциите, а изпраща копие на лорд Дъглас и запазва оригинала за себе си. Самият лорд Дъглас твърди, че така и не е получил писмото, адресирано до него. През 1905 г. Рос публикува версия на „De Profundis”, от която обаче са извадени всички споменавания на лорд Дъглас. Четири години по-късно Рос дарява оригиналния ръкопис на Британския музей с условието, че те ще го пазят в тайна поне петдесет години. Това е съобразено с желанията на Оскар Уайлд, който е искал не само обществеността да научи неговата версия на събитията, но и да възстанови доброто име на своето семейство, правейки всичко възможно синовете му Кирил и Вивиан да се избавят от неговата скандална репутация. Произведението, написано в затвора в Рединг, несъмнено е най-интимната и автобиографична творба, която Оскар Уайлд някога е създавал; литературен прозорец към най-съкровените кътчета в душата на една от най-значимите и противоречиви личности на деветнадесети век. Оскар Уайлд е роден на 16 октомври 1854 г. в Дъблин, Ирландия. Майка му, Джейн Франческа Уайлд, е писателка и поетеса, а баща му, сър Уилям, е най-именитият хирург в Ирландия. До деветгодишна възраст младият Оскар е образован вкъщи от родителите си, след това учи в Кралското училище „Портора”, колежа „Тринити” в Дъблин и колежа „Магдален” в Оксфорд. Докато е в Оксфорд, Уайлд става един от най-страстните поддръжници на естетичното движение, пуска си дълга коса и украсява стаята си с паунови пера, лилии, слънчогледи и т. н. След като се пренася да живее в Лондон, младият Уайлд започва да проповядва естетичните ценности и бързо се превръща във водещия естет във Великобритания, а неговите парадокси и афоризми добиват огромна популярност. През 1884 г. Уайлд се жени за Констанс Лойд, дъщеря на заможен лондонски адвокат. Скоро след това се раждат и двамата им сина – Кирил (1885 г.) и Вивиан (1886 г.). През 90-те години на деветнадесети век Оскар Уайлд достига апогея на своето творчество и слава. През тази декада той се превръща от млад и обещаващ талант в прочут и уважаван писател, драматург, критик и философ. През този период е публикуван единственият роман на Уайлд – „Портретът на Дориан Грей” (1890), както и неговото политическо есе „Душата на човек при социализма” (1891); през последното десетилетие на деветнадесети век за първи път се поставят на сцена и неговите обичани и до днес пиеси – „Ветрилото на лейди Уиндърмиър” (1892), „Саломе” (1893), „Идеалният мъж” (1895) и „Колко е важно да бъдеш сериозен” (1895). Оскар Уайлд е на върха на славата, когато е арестуван за „възмутителна проява на неприличие с друг мъж”, което според тогавашното британско законодателство било престъпно деяние. След съдебен процес, който бързо се превръща в медиен цирк, писателят е осъден на две години строг тъмничен режим. Той e освободен от затвора на 19 май 1897 г., но здравето му е безвъзвратно разклатено. Уайлд прекарва остатъка от живота си във Франция, като така и не се завръща във Великобритания или Ирландия. Умира от менингит на 30 ноември 1900 г.