Сатира. Песни 4 том 1958-2001/Недялко Йорданов

Малко непривично съм събрал тук сатирични сти- хотворения и не толкова сатирични песни. Сатирата винаги ме е привличала, още от студентите години, от оня легендарен стенвестник „Трън", в който ние, десетина студенти, пишехме под псевдонима Трендафил Акациев. Започвам с поемата-пародия „Любов", писана през 1958година. Бях студент втори курс и я прочетох на ед- но голямо литературно четене в 65-та аудитория на СУ. Именно тогава „влязох" в литературата, защото ме забе- лязаха Багряна, Христо Радевски, Радой Ралин... Знам, че доста от тези сатирични стихотворения сега изглеждат наивни и може би безобидни, но на времето малко от тях можеха да бъдат публикувани без уговорки съмнения. А после идва сатирата ми след 10 ноември. Оставям я без коментар. Тук са песните, които съчинявах за клуб НЛО. И от- къси от сатиричните спектакли в театър „Възраждане". Тук са и. песните, които пея на концертите си в зала 1 на НДК и в различните градове на страната. Сатирата ми внезапно пресеква през 2001 година. Стори ми се, че е безсмислена вече. Появиха се тол- кова много сатирични шоу предавания по телевизионните канали, че зрителят изгуби вкус към политическия театър. Камо ли към сатиричната поезия. И все пак, когато пея такава поезия, хората аплоди- рат все така бурно. Но това на мене вече не ми е по сърце.