Поезия 3 том 1983-2008/Недялко Йорданов

Свикнахме да делим живота си на две - прели и след десети ноември 1989 година. Този том стихове не е разделен формално на две. Но в него може да се види какво всъщност преживя авторът и всички ние по времето на драматичния преход. Не се оплаквам - мисля, че такова време също е благо- датно за поезия. Малко по-друга поезия, „по-аигажирапа", както казвахме едно време, защото никога не съм усещал такава истинска болка за България. Може би в този том стихотворенията са най-разно- оразни и като тематика и като форма. Никога не съм преставал да търся нови и нови възможности в моя любим класически стих. Имам цял един цикъл, в който се опитвам да покажа именно това -да възкреся стари, забравени или неизползвани изобщо в българската поезия форми като триолет, нонет, терцина, еклога, оксиморон... 1999 година беше иай-болезнената и най-радостната в моя живот до тогава. Почина майка ми н се роди внучката ми Тамарка. А преди три години се роди и внукът ми Самуил. Едно предзнаменование на съдбата, че животът продължава. brИ наистина животът продължава и няма да се откажа,струва ми се, до самия край от моята вечна изгюведница- поезията.