Спомени за хора и събития

Когато две години след всепризнатия успех на нейните „Автобиографични разкази"*, за първи път прочетох „Спомени за хора и събития" на изтъкнатата ни диригентка Росица Баталова, познатото усещане за разказваческата й дарба сякаш отстъпи пред открояващата се в поредната й книга лайт- тема с горчива нотка: „Аог/ днес си спомня за...". В сегашното второ издание на тези вълнуващи „Спомени...", сред панорамата от характеристични портрети и събития с отминал блясък, отново съм стъ- писана от парещите реторични въпроси на Росица Баталова. Всъщност, техният рязък сигнал е отправен и към нас, към собствените ни нравствени устои и ценности, към социалната ни ангажираност - „на ползу роду", според находчивите отпратки на авторката към възрожденската ни литература, които сами по себе си провокират чувството ни за памет. Нещо повече - отдавна девалвирали понятия, като духовна вяра и културни традиции, творчески талант и човешка толерантност, патриотичен дълг и героичен подвиг, приятелство и съчувствие отзвучават в мъдрото й слово с изначалната си сила, пречистени от обичайната за подобен род мемоарна литература фалшива патетика от първо лице... ст.н.с. д-р Румяна Каракостова