Прокълнати

По всички полушария да разцъфти прабългарският корен от степта, на Онгъла закона пак да въдвори любовта свещена на син с баща. ВМЕСТО ПРЕДГОВОР Не съм спал през цялата нощ. Днес все пак трябва реша -да публикуват, ли „Прокълнати", или не! Най-верният ти приятел и любим човек. Надя снощи беше безпощадно откровена с мен. „Може ли да издадеш нова книга, в която от 28 стихотворения като 7 са нови, непубликувани досега?", те попита тя, вперила голетите си, чисти и топли очи в мен. Днешният ден и без това е петък..От 136 години той е един от най-тъжните български дни. Ден, в който поднасяте венци пред патетника на Левски като индулгенция пред свободния му дух за робския ни страх, Който позволи на шепа заптии, необезпокоявани от никого, да го преведат окован като балканска пречка пред половин България и да го окачат на бесилото. Но и в най-тъжния ден може да има съдбовност. Тя дойде неочаквано със случайно попадналата ти мисъл на Вол- тер "Човек е свободен в мотента, в който пожелае да бъде." Така съдбата на „Прокълнати" бе решена и тя е в твоите ръце, уважаеми читателю. Наистина ли само „Кръвта", „Гъдулка", „Зачатие", „Прабългарка", „Спасителя", „Прокълнати" и „Пърбобълга- рин" са новите неща в нея? Формално погледнато: да. Останалите стихотворения вече са публиКувани в няКоя от предишните ти Книги - „Пречистване", „Прибори", „Прошка" и „Прераждане".