Експедиция Аргонавтика. В търсене на Златното руно

Експедиция „Аргонавтика” не е просто мечта за морско пътешествие и приключения. Не е и припомняне на славната древна легенда за Язон и аргонавтите. Тя пази спомените отпреди 25 години на две групи мореплаватели, изминали пътя от Волос – родното място на Язон, през грузинското пристанище Поти до Колхида, за да изследват тази легенда. Какви препятствия преодоляват по пътя си екипажите на галерата „Арго” на Тим Северин и на яхтата „Аврора” на Теодор Троев, какво откриват, какво е чувството да вървиш по стъпките на Язон – четете в „Експедиция „Аргонавтика” – съвременен прочит на една древна легенда... По силата на едно чудесно хрумване на съдбата първата ми среща с Теодор Троев беше на кърмата на галера от бронзовата епоха – копие на вид съдове, които, доколкото се простират знанията ни, са кръстосвали моретата в ония далечни времена, когато се е родила легендата за Язон и аргонавтите. Поводът за тази среща беше пристигането на моята галера ,,Арго“ до бреговете на Грузия след дълго и изтощително плаване от Волос, Северна Гърция – родното място на Язон. След единадесет седмици усилено гребане и плаване под ветрила екипажът на „Арго“ измина разстоянието, движейки се главно покрай брега, от нос до нос – така, както са правели древните мореплаватели. Вечер обикновено спирахме за нощуване на пясъчните ивици, освен в случаите, когато силни ветрове откъм сушата ни отнасяха навътре в морето и се налагаше да оцелеем сред високите вълни, които люлееха и подмятаха галерата в непрогледния мрак, често прехвърляха ниския борд и водата се плискаше напред-назад в трюма. Достигайки успешно последния пристан по нашия маршрут в Грузия, екипажът на „Арго“ неопровержимо доказа, че подобно плаване е напълно осъществимо. То би могло да се извърши със съд с конструкция от бронзовата епоха и не съществуват нито физически, нито технически пречки за такова пътешествие. Освен това ние изпитахме върху себе си и част от онова, което са преживявали древните моряци. В грузинското пристанище Поти открихме, че не сме били сами в изследването на древната легенда за Язон и аргонавтите. По същия повод от България беше пристигнала с яхтата „Аврора“ експедиция „Аргонавтика“, ръководена от Теодор Троев. Едно гумено динги1 доведе Теодор до „Арго“ и той се покатери през борда при нас, за да се представи и да ни разкаже как заедно с колегите си е проучвал корените на легендата. В действителност работата на българската експедиция „Аргонавтнка” допълваше усилията на гребците от екипажа на съвременния „Арго“, усилия, от които по дланите им се появяваха мазоли, а мускулите все ги боляха. Историята на Язон и аргонавтите е съставена от много различни версии и някои от тях бяха останали извън границите на нашето изследване. Теодор и колегите му например бяха избрали особена начална точка – планината Родопи на Балканите. Тук според легендата е бил роден Орфей – талантливият музикант, играл важна роля в пътешествието на Язон. С течение на времето при препредаване на легендата всяко ново поколение поети и разказвачи е придавало на Орфей все по-голямо значение, докато накрая образът му си е съперничел дори със самия Язон. С експедиция „Аргонавтика“ сега на тази съществена страна на легендата се отделя полагащото й се внимание. Възниква и друг важен въпрос – как са се върнали аргонавтите от Колхида, земята на Златното руно? Откъде са минали с красивата принцеса Медея на борда, преследвани от жадуващите за мъст членове на нейното семейство? Логично е да се предположи, че бягащият „Арго“ е можел да се върне в Гърция единствено по пътя, по който е пристигнал в Колхида – през Босфора. И въпреки това в класическата античност някои автори са поддържали тезата, че Язон и другарите му са се опитали да се измъкнат от своите преследвачи, като се скрият в запустелите лагуни на делтата на Дунав, но враговете им са препречили пътя към морето и те са били принудени да продължат нагоре срещу течението на реката, докато най-накрая са стигнали водите на Адриатика. Така още веднъж се появява изключително интересната връзка със земите на траките, където е днешна България. От българските археолози, учени и мореплаватели можем да очакваме ново тълкуване на този твърде загадъчен елемент от легендата за аргонавтите. Убеден съм, че морето трябва да обединява, а не да разделя хората, които живеят по бреговете му. Българската морска експедиция „Аргонавтика“, която изследва археологията и навигацията по крайбрежието на Черно море, хвърля светлина върху древните култури – общо наследство за всички народи, населяващи тези брегове. Това е наследство, което може да се сподели и оцени от всички, които се интересуват от произхода на най-ранната легенда за пътешествие в европейската литература. Тим Северин