Некропол

Представени са част от стиховете на един от големите руски поети Владимир Ходасевич, литературен потомък на Пушкин по линия на Тютчев. Преводите са на Димитър Калев и Красимир Симеонов. Владислав Ходасебич е роден в Москваа през 1886 г. Завършва Юридическия, а след това и историко-философския факултет на Москокския университет. Яснотата на неговия стих, чистотата на езика и точността в предаването на авторовата идея му отреждат особено и уникално място в руската литература. Когато през 1920 г. се появява третата му книга — „По пътя на зърното", тя е приета възторжено от все още независимата критика, но не е „одобрена" от властта. Ходасевич и семейството му са оставени да мизерстват, публикува трудно. През 1922 г. той издава друга своя програмна книга — „ТежЬа лира". Несъгласието му със съветската действителност принуждава поета същата година да емигрира. Пръв извън родината му подава ръка Максим Горки, с когото известно време работят заедно. Оттогава до края на живота си Ходасевич запазва и уважението си към таланта на Горки. През 1925 г. поетът се установява за постоянно в Париж., където продължава с литературоведските си изследвания върху Пушкин („Пущкиниана"), пише проза и мемоаристика („Державин. Биография", 1931, „За Пушкин", „Некропол. Спомени", 1939), превежда усилено от полски, арменски, френски и др. езици, издава сборник с еврейска поезия.