Дъщеря на небето

„Една велика жена, може би най-великата измежду всички жени, живели някога на света" - така нарича Марина Цветаева в своето есе Евгений Евтушенко. Голямата поетеса е представена с лирически стихотворения и поемите й „Поема за Планината", „Поема за края" и „Рейс". В църкви не влизах, не бях на реда им подвластна. Явно, дорде понесат ме със краката напред, все ще греша аз, тъй както грешила съм - страстно! Със сетивата, дарени от Бог - с всичките пет! Мои съобщници! Мои учители нежни! Сродници мои по грях! - Няма да бъда сама! Юноши, деви, дървета, звезди, бури снежни - всички пред Страшния съд ще се изправим, Земя! 26 септември 1915