Върти се, върти се...

СВЕТЪТ Е СТАР Като че ли съм чул нейде тия думи, а не мога да се сетя къде. Ако наистина е било, ще е било под една почерняла златоградска стряха... Свечерява. Жените са подложили агнешки кожи, седят на греда и приказват: „Индата иска първо парите — сетне разтоварва дървата, пък се намират хора да пазарят душата ти на вересия!..." Някой чукал главата си с два камъка: „Мамка си аз, дето сам си наключих въже, дето сам се вързах, та моят рев да стане сеир на другите!..." Като стягал каците с обръч, Марангоза приказвал на дъгите им: „Вашият чембер ще се скапе от ръжда - чемберът, дето е приклещил сърцето ми, няма да се скапе!..." Светът наистина е стар! Но не на години, а заради това, което пренасяме със себе си от време във време...