Агенция ОПСГП (Опитай Пак След Големия си Провал)

... На няколко места имаше свещи и упойващи аромати, а пред вълшебницата - жена около шестдесетте, загърната в тъмна роба - в зелено гърне, поставено върху металически триножник, гореше малък огън. Очарователно! Жената взимаше в шепа цветен прах ту от една, ту от друга кутия, хвърляше го в огъня и ми говореше над искриците му. Бях тъй запленена от преживяването, че много-много не вникнах в това, което ми каза. Беше нещо в смисъл, че около мене има не малко мъже, но аз бързо се паля и бързо гасна, тоест изгубвам интерес към тях в неподходящ момент, а и често се държа неподходящо. Освен това каза, че имам склонност към нетрадиционни субекти, чиито особености обаче скоро започват да ме дразнят. В един момент жената ми подаде малко лилаво листче, на което трябвало да напиша името на желания от мене мъж. Ами сега? Какво име да напиша? Редно ли е да ангажирам когото и да било в желанията и най-вече в глупостите си? Не посмях да назова дори Ален Делон, Господ да го поживи! Написах„Чаровният принц", и то на български, и хвърлих листчето в огъня. Жената простря ръка над гърнето и лицето й се озари от усмивка: - Oh, yes! Да! Този е твой завинаги!