В цъфналата ръж

Издателство "Дамян Яков" направи ново попълнение в луксозната си поетична поредица с томче стихове на Робърт Бърнс. Изданието е двуезично. Българският превод е на Владимир Свинтила. Поводът? През 2009 година се навършват 250 години от рождението на един от най-големите поети на Шотландия (25.01.1759) и тази годишнина се отбелязва в родината му по-мащабно и от официалния национален празник. Нещо повече – негово стихотворение се приема за неофициален национален химн. А извън родината си “истинският поет в ентусиазма на страстта”, както той сам се нарича, ще бъде честван от безбройните свои почитатели с нови издания на неустаряващите му поеми, стихотворения и писма до любимите му жени. В познати и съвсем нови преводи на всички литературни езици отново ще звучат “В цъфналата ръж”, “Старата любов”, “Девойката, която ми постла легло”, “Момина песен”, “Нощен разговор”, “Песен”, “Ненси”, “Меги от мелницата” и много други. Робърт Бърнс е син на фермер, самият той е наричан „поет фермер" и „поет на народа". Владее до съвършенство английския литературен език, но създава великолепна поезия на живота и любовта, написана на диалект от южната част на Шотландия. Пътува много и събира шотландски народни песни, които преработва и адаптира. Още за първата си книга “Поеми” Робърт Бърнс получава признание и слава. Тази слава и неустоимата му красота отрано са ключ към сърцата на жените – млади момичета и щастливо омъжени матрони, бедни прислужници и заможни аристократки. За него всички са невинни и чисти, всички завладяват сърцето му изцяло – но за кратко. Поезията му е хроника на любовните му възторзи и горчивите му разочарования. Разгулната му слава намира точно описание в поемата му “Прелюбодеецът”. Писмата, които пише на краткротрайните си любими, на роднините и приятелите си са безценен извор за бъдещите му биографи. От тях научаваме за пламенните му страсти, за дългия списък с незаконни деца и скучния му брак, за преданната му обич към родния край. В България стиховете на Бърнс са известни и любими на поколения българи. Томчето “В цъфналата ръж” на Издателство “Дамян Яков” е още една нова възможност да си припомним някои от най-вълнуващите творби на шотландския бард. В цъфналата ръж Идейки си запъхтяна вечерта веднъж, Джени вир-водица стана в цъфналата ръж. Джени зъзне цяла, Джени пламва изведнъж. Бърза, мокра да колени, в цъфналата ръж. Ако някой срещне някой в цъфналата ръж и целуне този някой някого веднъж, то нима ще знае всякой де, кога веднъж някога целувал някой в цъфналата ръж?