История на минималната съпротива

КНИГАТА Е ЯРОСТЕН ХРОНОЛОГИЧЕН РОМАН ЗА НАЦИОНАЛНАТА КАТАСТРОФА НА ПОСЛЕДНАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА Новата книга на Александър Секулов документира и предсказва със смразяващо пълно съзнание националната катастрофа на последната българска държава през 2008 година. Хронологичният роман проследява събитията от 10 октомври 2007 до 14 ноември 2008 чрез текстовете на най-дълго оживелия ежедневен коментар в българския печат – рубриката „Под игото” на вестник „Марица”, както и с постинги на автора в блога www.podigoto.blog.bg. Книгата проследява етапите на рухване на българската държавност чрез съзнателните политически и геополитически действия на настоящия президент и правителство; планираното и последователно проведено изпразване на институциите от реално съдържание в името на корпоративни интереси; хладния ужас на хората от принудата да живеят в държава без правила, ценности и ред; нелепия потрес от завръщането на тоталитарни методи и похвати за манипулиране на обществените процеси, за безконтролно погазване на свободата на словото и съвестта чрез терора на неофициално прихванатите от държавата национални медии; феодализирането на Пловдив чрез кръвосмешение между олигархична, корпоративна, партийна и местна власт с помощта на вдъхновен медиен слугинаж; тихото отчание на мислещите и тяхната минимална съпротива пред лицето на действителността. Романът-хроника изгражда съдържанието си чрез три концентрични кръга. Първият проследява събитията на национално ниво, вторият – случващото се в Пловдив, а третият е личната и лирическа реакция на автора в малката поема, прикрепена като втора книга към основното тяло. Книгата съдържа безкомпромисни политически и характерологични оценки за почти всички видими играчи на обществената сцена в България и Пловдив; ничие национално или провинциално озвучено име не е спестено. Първанов, Петков, Овчаров, Симеон, Костов, Доган, Чомаков, Атанасов, Петков са показани в онази светлина, която никога не биха искали да бъдат видени, още по-малко – запомнени. „История на минималната съпротива” е книга за ежедневната необходимост не само да помним, но и да не забравяме. Тя е от онези документи, които показват, че историята се държи върху моралната устойчивост на всеки отделен човек, че бъдещето на държавата се пренася единствено чрез способността да гледаш истината в очите, да виждаш цялата истина и да говориш само истината.