Пистата

Да тръгваме ли? Стоп! Тук се хвърлиха съмнения за българската култура! Добре познавах културните ценности и историята на всяка една от страните, от които идваха моите колеги. Изпитвах респект и уважение към онова, с което се гордееха. Но какво знаеха те за моята България? Под изумените погледи на всички остро смъкнах раницата от гърба. Бях жегната дълбоко й безкомпромисно. Вместо диспут - монолог. Изрових от дълбините на историята нашето славно минало. Изтупах наслоения прах от кориците - през вековете. Дълго се задържах в Златния век на България. Пуснах ярка светлина, за да мине горда българската азбука... В очите на колегите ми ослепително заблестя Тракийското златно съкровище... Не сме имали древна история и култура ли?