Франк Лойд Райт

През цялата си кариера Франк Лойд Райт постоянно развива идеите си. Тридесет години след изграждането на масивната и строга административна постройка на компанията "Ларкин", той сътворява пластичната, лека и въздушна административна сграда на "С. К. Джонсън & син". Тежкият, "сфинксовиден" план на хотел "Империал" или на парка "Мидуей", еволюира след три десетилетия до възвишената концепция за течащото пространство на музея "Гугенхайм". От обикновената, неголяма къща на госпожа Томас Гейл, построена през 1909 година на незабележително място в прерията на Средния запад, Оук Парк, до бетонно-каменните тераси, надвесени над водопад в горист дол на Западна Пенсилвания -световноизвестния днес дом на Едгар Дж. Кауфман, наречен "Къщата над водопада". От вятърната мелница "Ромео и Жулиета", представляваща кръгла дървена кула, подсилена с железни греди, до откриването 60 години по-късно (през 1956) на сградата на компанията "Харолд С. Прайс" в Бартълсвил, Оклахома. От кубичното, монолитно, скулптурно въздействие на Унитарианския храм, в който светлината струи от покрива и от високите прозорци на централния кораб, до еволюзиралия почти половин век по-късно проект за синагогата "Бет Шолом", която сякаш е обляна от светлина. Формите във всички тези архитектурни творби са различни, но принципите са едни и се спазват последователно. Непоклатимата увереност във валидността на собствените си принципи е дввижещата сила в цялото творчество на Франк Лойд Райт. От началото до края, работата на Райт е белязана от константността на един важен елемент, който винаги остава пръв по значение: човешката стойност, най-често наричана от него "хуманност". От най-скромното обиталище до огромния обществен център, от фабриката до катедралата, от фермата до училището, навсякъде, където човекът има отношение към сгради на Франк Лойд Райт, човешкото присъствие остава несъмненият център на архитектурата.