Даром дадено. Разкази и новели

Той искаше този свят да бъде по-добър, отколкото е, а ние, окаяните му спътници, да сме далеч по-големи, отколкото сме, непостижимо големи. Той така и не съумя да се раздели с мечтите и илюзиите си до последния си ден, бе задавен от непоколебимата си вяра всякога, бе неистов, непримирим, макар да бе спокоен, уравновесен, мъдър човек. Беше и артист, най-неочакваният артист, когото съм познавал, човек, отдаден на изкуство, който пише и рисува, опитва се да свири на какал, пее от сърце, майстори нещо, жадува, всякога и навсякъде жадува красотата... ЛЮБОМИР КОТЕВ