Малък трактат за големите добродетели

Ето една книга, която толкова много ни е нужна днес. Най-малкото, за да се опитаме да разберем как би трябвало да постъпваме, как да се държим с хората около нас, или просто - как да живеем. Тя ни е нужна и за да измерим разстоянието, което ни разделя от човешките добродетели, "за да не се окажем недостойни за това, което човечеството прави за всеки от нас". Това е книга не само за философи, а за всички добронамерени хора. Философите-екзистенциалисти, марксисти, психоаналитици, структуралисти или ницшеанци са ни учили да се отнасяме с подозрение към морала, дори още по-лошо - изобщо да не се съобразяваме с него в името на свободата или на науката. Само че епохата на постмодернизма се оказа толкова мъчително трудна, че съвременните общества дори вече не знаят на кой Бог трябва да се кланят и все по-ясно осъзнават, че страдат от огромен дефицит на нравствени принципи. Така пред човечеството с цялата си острота отново изпъква въпросът: "Какъв трябва да бъде животът, който си струва да бъде живян?" На този въпрос се опитва да отговори Конт-Спонвил в духа на всички големи мислители, които от две хилядолетия и половина насам разсъждават за човешките добродетели. За него моралът е онова нещо, което дава превъзходство на човешкото същество и прави човека човечен. В тази книга Спонвил възвръща позабравеното достойнство на осемнайсет човешки добродетели, и в това отношение той е по-щедър от Аристотел. Той подбира добродетелите, като започва от най-малката, но не и най-маловажната - вежливостта, и стига до най-великата - любовта, която е толкова огромна, че излиза извън границите на морала. Той ни говори за онази необхватна любов, която обединява в себе си Eros, Philia и Agape - любовта, която бихме могли да определим като "Божествена любов, ако Бог съвществува, и в още по-голяма степен, може би, ако той не съществува".