Историята като съдба

Историята, философията и религията не са в състояние да разрешат глобалните проблеми на човечеството: насилието, мафиите, корупцията, ерозията на морала. Според най-древните учения - херметизма, будизма и нагуализма, причините за конфликтите се крият в двойнствената природа на човека - инстинктивна и Божествена. Като не може да контролира мислите, емоциите и действията си, индивидът пренася вътрешния хаос на душата си в обществото и сам поражда причините за собствените си проблеми, които изживява като "неизбежна" съдба. Забравените духовни учения ни припомнят, че Божествената съдба е предопределена от Създателя, но земната е подвластна на човешката воля и свободен избор. "Краят на историята" може да настъпи като изчерпване на идеите за усъвършенстване на материалното битие и да сложи точка на нашата историчност, но еволюцията на човечеството като духовно битие не е завършена и продължава в Безкрайността. Елеонора Пенчева