Босонога скитница. Стихове

Като метеоритен поток ме засипаха стиховете на Людмила Билярска. Сякаш идваха някъде много отдалеч, носеха своя собствена светлина, свой вътрешен живот, своя изстрадана философия. Впечатлен бях и от броя им - толкова много енергия, втъкана в магията на словото, като разноцветните нишки на родопско халище. Мигове на прозрения за смисъла на човешкия живот, като всепомитаща сила на любовта - любимия съпруг, на майчината любов - грижовна, всеотдайна, безсмъртна, на синовната любов и преклонение пред родителите. Мигове - стихотворения, лирически импресии, пейзажи, изграждащи неусетно образа на мечтателната и романтична лирическа героиня, съпреживяваща раждането на сезоните, на бурите и ветровете, разговаряща със слънцето и луната, клетвено вярна на шепота и ласките на морските вълни. Мигове на състрадание и съпричастност към социално онеправданите, към онези, които са загубили нравствените ориентири, защото са обречени на бедност —уличните жени, окъсаните клошари, болезнени и разтърсващи стихове за децата от социалните домове. Тънка чувствителност и събудено гражданско съзнание! Такива характеристики бих използвал, за да разкажа за лирическата героиня на Людмила. Няма да бъда коректен, ако пропусна патриотичната тема. Тя не е представена сухо, декларативно, а е имплантирала умело в стиховете спомени за родния дом, обрисуван детайлно, в носталгични стихове за красиви места и случки в далечната родина. Чисто по Дебеляновски звучат болезнените изповеди за разкъсаната душа - между красивото и безвъзвратно отишло си минало и невъзможното връщане в него, като форма на бягство от действителността. Владимир Владимиров