Разказът на един древен жрец

Когато през днешния хубав ден то прилепна върху ръката ми, душата ми леко трепна. От приказната му чистота бях възхитена. Признавам си, че напълно бях зашеметена, от случайността, която ми се усмихваше. Сърцето ми биеше силно. Не стихваше. Тогава поднесох устни и в тишината започнах да целувам. Целувах чистотата. Целувах това малко листенце, а сърцето биеше, биеше... С усмивка на лицето аз го притисках. Изпитвах радост. Бях щастлива. Тази моя радост беше тиха. Мълчалива..." Последната дума на старицата заглъхна, отнесена от топлия ветрец, който лъхна. Това беше обяснението на жената. Настъпилата пауза, грабна тишината. На старата маслина клончетата сребристи благоухаеха. Трепваха нежни и чисти. Бях възхитен! Погледнах в очите жената. Сияеща от тях... ме гледаше чистотата.