Блажени детски години

АЗ ПОМНЯ КАК ГРЕЕШЕ НА МАМА ЛИЦЕТО На десетия месец аз сама се изправях, придържайки се към стола или количката. Малки предмети с двете си ръце улавях. Лакомо облизвах кашата от лъжичката. С поддържане влачех малките си краченца. Това беше постижение. Бях удивена. Наслада сияеше в моите оченца. Чувствах се безкрайно щастлива и вдъхновена Първите крачки направих с помощта на мама. Усмихната ме гледаше, застанала пред мен. А краченцата ми бяха слаби като слама. Но аз исках и проходих в онзи хубав ден. И аз помня как грееше на мама лицето с излъчвана от него блажена светлина. И плахата усмивка, родена в сърцето от крачките детски, в настъпилата тишина. И аз помня как мама бурно ме целуваше и ме притискаше до себе си, до гърдите. Весела песничка пееше и танцуваше. Изпълнени бяха за нея част от мечтите.