Полюшвана от вятъра мишена

"...Не напразно погледът върху Йордан-Кръчмаровата поезия започнахме със самотата. Неговите стихотворения са странно самотни издялани форми в пространството, като че ли случайно захвърлени мигове, оформени пластически, визуално, самотни сред вселената като родени след емоция картини... В самотата на всяко стихотворение е заложена изненадата, че поезията стои навсякъде по света, захвърлена и ненужна за практичните хора, но тъй сладка за онзи, който умее да я чете и открива. Рисувателното често прелива в скулптурно, цветното в черно-бяло. Пръснатите самотни платна във вид на стихотворения не оформят сюжет, не ползват битийни костатации, а просто заявяват своя глас чрез очите, чрез очите стигат до душата, потръпнала пред цветната картина на нещо случайно видяно, но завинаги запомнено. В българската лирика подобни поети са Иван Давидков и Иван Теофилов, първият тебеширено-цветен, готов всеки миг да се измие след някой внезапен дъжд, вторият скулптурно-статуарен, положен като издялан камък в пространството на вселената." Антоанета Алипиева Йордан Кръчмаров е роден е на 24 юли 1948 г. в с. Гурково, Балчишка община. Учи в Първа гимназия в Добрич. По-късно служи като матрос във Варна. Носител е на първа награда за поезия на националния конкурс "Дъга под Лудогорието". На 16 май 1986 г. почива от инфаркт. Приживе издава цикъл стихове "Цялото ми богатство" в поетичната антология "Общежитие" на издателство "Народна младеж". След смъртта му, с помощта на неговите приятели, излизат стихосбирките: "Нощен залив" (1987), "Сол за живите" (1992), "Риза за Христос" (1993), "След XX века" (1998), "Полюшвана от вятъра мишена" (2006; 2008). Името на Йордан Кръчмаров се налага все повече със своята значимост в съвременната българска литература. За неговото творчество пишат поетите Стефан Цанев, Георги Константинов, литературните критици Светлозар Игов, Стефан Влахов-Мицов, Иван Карадочев, но творчеството му тепърва предстои да бъде истински открито, изследвано и издадено.