Знеполски похвали - локални религии и идентичност в Западна България

Това заглавие предлага едно изследване по историческа антропология. То тръгва от теренно етнографско проучване в Трън и Трънския край и се опира на разнообразни писмени извори, по които може да се възстанови - и да се установи спецификата - на религиозния живот. Изследването цели да очертае една регионалната общност, ни чийто фон по-лесно се открояват някои специфични социокултурни параметри на религиозния живот. То се концентрира върху измеренията на местната идентичност в перспективата на една съставка на религиозния живот - култ към света Петка и свети Терапонт, считани в изследвания район като местни светци. В различни исторически периоди тези два култа структурират религиозния живот на местното население до такава степен, че се врязват в околната среда и стават емблеми на местната идентичност. Историческият обхват на изследването е от края на българското средновековие до наши дни. Особено внимание се обръща на периода от Освобождението до края на 30-те и началото на 40-те години на XX в., когато двата култа показват най-динамично развитие като знаци на местната идентичност. Основните теоретични възли на изследването се очертават, както следва: - Около съотношението местна/регионална култура - от една страна, и национална/национален културен модел - от друга. Предпочитането, отдадено на първата двойка термини, се обяснява в светлината на новите теории за нацията, етничността, културната и/или национална идентичност, границата. - Около понятията религия, религиозност и религиозен живот; в частност, изследват се възможностите на операционалното понятие "локална религия", лансирано в англосаксонската историческа и социална антропология.