Гледки от българския вагон

Тук са събрани наблюдения, образи и разсъждения, излезли в съботното издание на вестник „Сега" в колонката „Рефлексии". Това име й бе сложено от Веселин Стойнев, който май се беше подвел по битността ми на преподавател по философия и вероятно предполагаше, че ще излагам мислите си за случващото се по света и у нас. На Весо дължа огромна благодарност за предложението да пиша в около 5000 знака в аналитичния отдел на вестника - „Наблюдател", но също така и извинение, че в писанията няма кой знае какви рефлексии. Защото когато наблюдаваш, естествено си имаш работа най-вече с гледки. В тях както вкарваш неща, които искаш да видиш, така и се вторачваш в такива, които искаш да запазиш, за да отклониш към тях читателските мисли. Те са далеч по-важни от твоите. Умножаването на гледките се дължи най-вече на редакцията на вестника, която ми даде пълна свобода в избора на темите. Особено съм благодарен на Мария Стойкова, Таня Петрова и Ванина Стоянова, чиито подсещания да пиша ме караха да гледам по-внимателно и да търся не толкова актуални, колкото симптоматични случки, образи и теми.