Напразните усилия на любовта

За „Напразни усилия на любовта" не знаем повече, отколкото за историята на останалите Шекспирови комедии. Вероятно е датата на написването й да е 1593 г., което би обяснило една от основните теми на комедията - клетвопрестъпничеството на наварския крал. Чрез нея Шекспир прави решителна стъпка към комедията на любовта, която ще стане основна комична форма за него. Тук се усеща влиянието на драматурга Джон Лили в постройката на сюжетните ситуации, на симетрията в композицията, в разпределението на персонажите, на организацията на сцените и диалозите. Друг източник за Шекспир, особено по отношение на нисшите персонажи, се явява италианската комедия дел арте. През 1592-1593 г. театрите в Лондон били затворени поради чумата, но през сезон 1597-98 г. комедията имала успех пред придворната публика така, както и през 1604 г., когато била представена отново по инициатива на граф Саутхямптън. Жизнеността на пиесата се дължи на гения на Шекспир, съумял и тук да надскочи жанровите рамки, фалшивия дворцов стил и чрез блестящия си език и неподражаем хумор да постигне очарованието на творбата си.