Гневът на лесбийките

Хубавите криминални романи трябва да започват с думите "хубава жена". Ако жените са три, четенето се превръща в увлекателно приключение в загадъчния свят на убийствата. Загадъчен и трудно разбираем за повечето от нас, най-вече защото човек е единственото същество на Земята, което причинява болка и смърт на друго същество без конкретна причина, освен тази - да причинява. Още повече ако е призван да създава нов живот, да бъде нечия грижовна майка. Според статистиката нежната половина на човечеството извършва едва десет на сто от престъпленията в света и повечето от тях в съучастие с мъже. Затова е интересно да се наблюдава сблъсък между мъжка жестокост и женска отмъстителност в съчетание с неестествена смърт. В тази книга жените убиват наравно с мъжете. Всяка има лична причина и различен похват. Едната предпочита задкулисни игри и някой друг да свърши черната работа по отмъщението, към което тя се стреми. Готова е да се раздели с несметни богатства, за да види обезглавен мъжът, който я е притиснал до стената. Пренебрегнатата или отчаяна жена вече не се задоволява само с това да кърши ръце, да къса седефени копчета и да мокри със сълзи възглавници. Тя може да потърси възмездие. Може дори да го намери. И да е точно толкова коравосърдечна като всеки мъж, поставен в подобна ситуация. Другата застава очи в очи с набелязаната жертва и стреля чисто по женски в слабините. Докато кръвта изтича, човек има време да осъзнае къде е сгрешил. Ако въобще се смята за грешник. Когато една врата се затвори, винаги се отваря друга, но човек понякога гледайки дълго затворената, няма очи да види отворената. Третата е само безучастен наблюдател. Доколкото безпристрастна може да бъде следователка, разследваща убийства. В продължение на години мъжете държат властта в правителства, в дворци, в бордеи. Но равносметката е една и съща - независимо от мястото, където става това държане - те се борят за власт, за вълнуващата тръпка да управляват и подчиняват, защото по някакъв първичен и потресаващ начин са пленени от насилието. Боят и развлеченията за тях вървят ръка за ръка. Следователката често вижда една страна от мъжкия характер, до която повече жени не са допускани. Тя е доверено лице в тайните мъжки общества - полиция, правителство, организирана престъпност, бизнес. Тя знае, че има два типа играчи. Едните - нарича ги "бегълци" - влизат в играта, за да избягат от жегата и от мърморещите си съпруги или от скука, както се казва. А другите са убедени играчи, които наистина си падат по тълпи и блъсканица. И в тази изключително мъжка територия на планираните убийства вече започват да се промъкват хора, които пикаят клекнали. И правоуриниращите се дразнят от перспективата да имат за конкуренция жени. Мъже! Живеят така, като че ли никога няма да умрат, а умират така, като че ли никога не са живели!