Светлина след смъртта. Аудио книга на CD

Кой казва, че знае неговото име...? Дълго време мислих, преди да разкрия частица от себе си, след всичко, което преживях. Дълго време мислих, дали да бъда напълно откровена пред толкова голяма аудитория и дълго време мислих, дали да се съглася да покажа следите от онзи миг, който преобърна живота ми и който няма да забравя никога до края на целия си съзнателен живот. Това ще е изповедта ми, това ще е разголената ми душа, такава каквато е всъщност - без цензура, без редактиране, без плагиатстване. Ще бъда аз! Ще бъда себе си! И зная, че трябва да ви предам всичко това, за да изпълня мисията си достойно и по човешки. Ще ви разкажа за детството си, за дните като девойка, които така и останаха най-щастливите в живота ми. Ще ви разкажа за това, как една майка е способна да се бори, как една жена може да победи, ще ви разкажа за живота и за смъртта, за човешката болка, за ужасното страдание, за ужасите, през които преминах, за добротата, за любовта, за прошката, за щастието, за вярата - за всичко ще ви разкажа!!! Ще ви предам онези тайни, които видях там горе, откъдето малцина се връщат, ще ви предам онова, което Великата сила, наречена БОГ, ми помогна да разбера и което трябва да предам на колкото мога повече хора по света, за да разберат в тези трудни, динамични и глобални във всякакъв аспект времена – смисълът на човешкото съществуване, смисълът на живота и смисълът на смъртта. Колко много имам да ви казвам! Започнах тази книга от мига, в който можех поне малко да движа ръката си. Преди цели две години. Беше разкъсана от куршумите и плачех, не знаех дали ще мога да държа нещо в ръката си изобщо. После спрях, защото последваха нови операции и отново дълги месеци на възстановяване. Отново продължих, пишех и плачех, задавях се в сълзите си, беше ми трудно да преживявам всичко наново. Късах листовете и със седмици не исках да ги виждам. Отново сядах и пак продължавах, борех се със спомените си, които така и не успях да залича. Но нали самият Пушкин беше казал: "Онова, което се запомня се пише дълго, а онова, което се пише бързо, се забравя бързо".