Случаят Гоце. Приложение: Бригадир Story

„Кой нормален човек се интересува от досиета?" - думи на Сергей Дмитриевич Станишев, премиер на България. По силата на тази диагноза аз трябва да съм ненормален, тъй като се интересувам. Макар и не точно от кухнята на пикантериите и подробностите, не от това кой кого топил и за какво топил. Интересувам се от зависимостите, които те създават. От кръговете по интереси, оформяни от бивши офицери и доносници от ДС, от техните обръчи от фирми и техните икономически групировки, от тяхната потайна паралелна власт, с която се сблъскваме на всяка крачка. Интересувам се кой, къде и как изнесе парите от външния дълг на България, кой създаде „неявните" външни фирми, кой захрани и обучи днешните мутри и кой им връчи първоначалния капитал. Интересувам се случайно ли правителството, която реализира банковото ограбване на страната си и я доведе до истинска национална катастрофа, бе най-гъсто населеното с ченгета и имаше за премиер също кадър на Държавна сигурност. Интересувам се защо сме единствената страна в света, чийто президент е сътрудник на комунистическите тайни служби. Интересувам се, защото всичко това се отнася към моето настояще, към извратения и изроден български преход, а не към историята, към несъстоялото се гражданско общество, към обезлюдяването на България и оскотяването на нейните обитатели. Сергей Дмитриевич е - както е добре известно - историк по образование. По неговите думи досиетата съвсем скоро щели да имат само „историческа стойност". Според собствените му критерии обаче нормалността някак си не се съвместява с историята. Навярно си представя последната като музейно подземие, наблъскано с излишни, похабени и вредни неща - и обитавано от налудни призраци. Изглежда настоящето в неговите очи не трябва по никакъв начин да има нещо общо с миналото, за да не се поквари и развали – а трябва да има мостове единствено към бъдещото.