Раз, два, три

Ти знаеш ли как изглежда щастието? Аз много-много не знам. Даже малко се чудя защо хората така го търсят. Все не го намират и все го търсят. Сигурно големите знаят как изглежда, ама аз още не знам. Ти как мислиш, то щастието стои ли на едно място и чака да го намериш или се мести – пътува като хората? Та и мъжете някой така ги е направил. После са раснали, станали са момчета, ходили са на училище. Абе, правили са това, дето всички го правят. И като завършат училище и станат мъже, тогава вече можеш да ги намериш. Обаче това не знам. Не знам къде ги намираш. Сигурно стоят някъде, където им е мястото, и чакат да дойде някоя жена да ги намери. А когато ги намери неподходящата жена, се развеждат и тогава те пак отиват там и чакат друга жена да ги намери. Или пък ако ги намери другата, преди да са се развели, тогава се развеждат заради нея – като бащата на Петя. Така си го представям. Те си чакат, а ти ги намираш. Само дето не знам къде чакат. Обаче е рано още. Докато порасна и стана готова за мъже, ще науча къде чакат. Затова и ги разбирам тия работи с мъжете и момчетата. Затова и знам как да се оправям вече с мъжете. Вярно, липсва ми опит. Обаче съм малка още. Нали знам какво трябва да правя, докато порасна, ще имам и много гаджета и ще тренирам. Не е толкова сложно това с мъжете. Не знам защо жените все се оплакват. Ама сигурно са си прави. Затова една жена освен гадже трябва да си има и приятел като тебе сега. А ти си добър човек. Ние жените обичаме добрите мъже. Такива, които могат да ни слушат и да ни разбират. Не е много сложно да ти кажа, обаче мъжете обикновено не слушат. И затова така се получава. А после всички викат, че мъжете и жените не се разбирали. Ама вие ако ни слушате, повече няма да е така. Ето, ние с теб затова се разбираме. Защото, като ти говоря, ти мълчиш и ме слушаш.