Стоте ключа

НИКОЛА СТАТКОВ е роден на първи юни 1932 г. в село Долна Бяла речка, обл. Монтана. Завършил е гимназия в град Вършец и Юридически факултет в СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е за кратко като съдия в столицата, четири години във в. “Вечерни новини” и повече от трийсет години в Българска национална телевизия, продължително време като Главен редактор на кинопрограмата. Издал е сборниците с разкази: “Лъжата, че си живял”, “От Бога до дявола”, “Соленият вкус на кръвта”, “Всеки ден не е петък”, “Любовни разкази”, “Горчиви разкази”, както и романите: “Ден като нощ”, “Белег без рана”, “Отмъщението” и “Стоте ключа”. Автор е на сценарии за игрални филми, сред които: “Господин за един ден”, “Темната кория”, “Юмруци в пръстта”, “Двамата” и телевизионния сериал “Неочаквана ваканция”. Защо през така наречения Преход, за кратко, някои люде натрупаха огромно състояние, а мнозинството българи стигнаха, кажи-речи, до просешка тояга? Защо мнозина от нявгашната номенклатура и децата им забравиха идеите, на които ужким служеха, и бяха сред първите забогатели бързо-бързо? Защо и те, и другите новобогаташи, в миналото обикновени хора, се превърнаха в хищници, готови на всичко в името на царица-парица? Защо не се намериха сили, които да попречат на тоталното разграбване, понякога с привидно законни средства, а най-често грубо и безцеремонно, на създаденото с потта на народа национално богатство? Тези и много още остри въпроси крещят от страниците на “Стоте ключа”. В центъра на повествованието е фамилията на достолепния човек и хуманист, бившия учител Филип Добрев. Събитията “се случват” в столицата и в митичното село Буката, известно от романа на Никола Статков “Отмъщението”. Подобно на редица други села и то умира: всичките му сто къщи са празни, стоте ключа – непотребни. “Стоте ключа” – един драматичен, един трагичен роман с много въпроси. А отговорите?…