Апокалипсис

В писмо до своя приятел и спътник Тимотей, апостол Павел изброява знаменията, които предшестват сетните времена: „...човеците ше бъдат самолюбия, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци.." При това положение не е чудно, че всяка епоха има своите апокалиптични видения... В миналото, в продължение на векове юдео-християнската версия на Апокалипсиса - вярата в края на света и времето, в разрушаването на Злото и във Второто пришествие на Христос -била приемана като буквална истина, като предупреждение. Апокалиптичните видения и пророчества мотивирали кръстоносни походи, научни открития, произведения на изкуството, пътешествия като тези на Колумб, бунтове и реформи; през деветнадесети век аболиционистите, които сложили край на търговията с роби, били вдъхновени от знанието си за предстоящия Страшен съд. В своето пътуване през хилядолетните видения - от Заратустра до наши дни - Юджийн Уебър изследва културния и религиозен фанатизъм, който дълго време съпровождал апокалиптичното познание, последвалата маргинализация на фанатизма и възкресението му в наши дни. Тревогите на нашето време имат своите корени далеч назад във вековете. Въпреки че сега християнското духовенство и мистицизмът в по-голямата си част са изгубили влиянието си, краят на двадесети век изобилства от апокалиптични видения. В навечерието на един двухилядолетен период от време, Юджийн Уебьр ни предлага обширен и позитивен преглед на в човешките страхове и надежди, на вярванията, които лекомислено пренебрегваме.