Остатък

Ще вървя по горещия ден, неизбягал горчиво-далече, а от времето корен за мен ще ми казва, че време е вече да досетя в зениците мрак, за да чувам свободно, когато иде буря. И сигурно пак ще забравя, че чуждо си, лято, мимоходом повярвал в игра, за която не бива да зная, непритиснал напълно с ръка разтрептените струни до края, на победа и обич готов, излекувал гласа си от песен, вместо думи за тих послеслов, ще съм прост. Ала не и чудесен.