Зърно и плява. Спомени и размисли

… Различно боли от измамата. Да те ударят в кантара, да те завлекат с пари, боли, ама е бял кахър. Стар приятел да те изменти, или любима да те зареже боли дълго. Но най-тежко боли, ако си повярвал в приказна кауза както мене например, според която „човек за човека е брат и равенството между хората е безгранично”. Такова общество е блян за бедняка. Никога в познатата ни човешка история не е имало подобна уредба. Тогава защо да не се впрегнеш като оня Сизиф и да принудиш тази пуста история да включи в близкото бъдеще твоето ВЕРУЮ! Така навремето след Иисус са тръгнали шепа „ахмаци". Други съчинили Библията и „стадото Божие" се е нароило до безчет. Мамела ги ВЯРА. Това е, струва ми се, същата демонична сила, която впряга Сизиф да бута камъка си. Като „Светото писание" германецът Карл Маркс съчини библия не за задгробен живот, а за едно неживяно, но мечтано от хората общество. Аз бях един от нароилите се вярващи в неговата религия. Тогава бях неук, по-прост от сега и не съм допускал, че да се запази от съмнения тази вяра в душата е същата мъка и страдание, каквато е тя за вярващите в задгробния живот. За безбожниците е лесно. Сега душата ми дели зърното от плявата. И страда!