Да Дао. Моят път. Автобиография

Започнах да тренирам джудо, когато бях на 8 години. Първото състезание, в което участвах, беше в категория 34 килограма. Моят треньор беше огромен мъж, висок и едър, той тежеше над 130 килограма. Тъй като бях първият ученик в неговата група, той предпочиташе да демонстрира техники, удържания и всички други упражнения с мен. Двамата бяхме наистина смешна двойка, особено когато той демонстрираше удържания, аз - съвсем изчезвах под него. Освен всичко друго, когато влязох за пръв път в залата по джудо, той току-що беше защитил първи дан, и то в централата на джудо в Токио - Кодокан. Въпреки че не го показваше, по всичко си личеше, че много се гордее със своята техническа степен и черен колан и високо ги цени. В джудо ние покривахме технически степени, но носехме само бели колани. Според моя инструктор имаше само два вида колани в джудо - бели и черни. Той смяташе, че цветните са за излишно перчене и труфене. С годините се получи един феномен, ние бяхме с бели колани, но зад гърба си имахме по 5 - 6, а и повече години тренировки. Във всичките международни турнири, в които участвах, противниците ми оставаха много изненадани, когато ме виждаха с бял колан, а след това се сборвахме. Те явно очакваха бърза победа над мен, но аз имах повече тренировки от повечето от тях, нищо че бяха с черни колани, и развоят на битката много ги изненадваше…