Българският шахмат в снимки

В този албум са събрани повече от 500 снимки, които проследяват най-големите шахматни събития през годините с основни участващи лица - българските шахматисти, деятели, организатори, шахматни съдии и проблемисти. Обяснителните текстове в тази книга - албум са сведени до минимум. Разказът се съдържа в самите фотографии. Те са подредени в няколко раздела, така че да следват в историческа последователност събитията. В първата част са отразени проявите до 1944 г. Тук особено внимание е отделено на гостуването на Александър Алехин в София на 13 април 1936 г. и сеансът му на 40 дъски. Снимките от сеанса се публикуват за първи път. Второто голямо събитие в довоенния период на шахматния живот в страната е участието на националния отбор в Турнирът на нациите в Мюнхен през същата година. Има специален раздел на първите апостоли на българския шахмат. Следващите събития, които обхващат периода на бурното следвоенно развитие на шахмата в страната, когато броят на шахматните състезания се увеличава, са проследени в хронологичен ред. Обособени са 4 раздела, посветени на първите 4 български гросмайстори - Милко Бобоцов, Георги Трингов, Никола Пъдевски и Иван Радулов. Чрез тях се хвърля светлина и върху основните шахматни прояви у нас и в чужбина от 50-те до 90-те години на миналия век. Отделено е място на участието на българските шахматисти в Олимпиадите, Световните студентски първенства и другите международни състезания. Чрез два големи раздела - „Шахматна Варна" и „Шахматът в Русе" са проследени голяма част от вътрешните прояви. Отделено е специално място на турнира „Морско конче". Следват разделите, посветени на шампионите и шампионките на страната, на гросмайсторите и международните майстори, които не са били шампиони, на майсторите, оставили трайна диря с присъствието си в българския шахмат. Внимание е отделено на шахматните съдии и шахматните проблемисти. Финалът на албума е посветен на младото поколение, бъдещето на българския шахмат и на двете големи личности в него, световните шампиони Антоанета Стефанова и Веселин Топалов. Албумът сам за себе си дава реална представа за събитията и личностите в българския шахмат. Но читателят ще получи много по-пълна картина, ако преди това се запознае и със „Страници от историята на българския шахмат". Тези две издания са неразривно свързани и взаимно се допълват. Далеч съм от мисълта, че в албума са обхванати всички събития и личности. Това от една страна е невъзможно, от друга не всичко е документирано, а от трета - не всички, към които се обърнах за съдействие, се отзоваха на молбата ми. Но смятам, че това в никаква степен не намалява неговата стойност.