Приказки от 1001 нощ. Книга първа

Отдавна, в тъй далечни времена, когато хората си мислели звездите за закачени на небето златни светлинки, живял на изток страшен цар. Жените си убивал след сватбената нощ. И ето че оженил се отново. Щом мракът син обгърнал сънната земя, съпругата се поклонила на мъжа си: "О, нека с приказки нощта да съкратя!" И тихо заразказвала Шехерезада, а царят тъй и не усетил как минала нощта. На сутринта потръпнал от прохлада. "Стига - наредил - денят дойде." "Но има още, о премъдри!" - казала му тя. А царят промърморил: "Довечера, сега се зазори." И тъй търкулнали се не една и две - изминали хиляда дълги (или кратки) нощи. Как мислиш, приказките чудни дали ще усмирят гнева на злия цар? Дете прекрасно, отвори ме и нека видим как ще свърши всичко това!