Ръкописите от Мъртво море

През 1960 г. в Съветският съюз излиза от печат една изключително интересна и видимо предизвикателна за времето и мястото на издаването ù книга – Ръкописите от Мъртво море на Иосиф Амусин, руски историк, ориенталист и специалист по иврит и история на Кумран. Книгата е почти веднага продадена и въпреки повторното ù отпечатване през 1961 г. се оказва недостъпна за хилядите желаещи да научат повече за древните свитъци, открити в пустинните хълмове край Мъртво море. Днес трудът на И. Амусин е библиографска рядкост, още повече, че се явява едно от първите в света обстойни изследвания на Кумранските ръкописи от някогашна огромна библиотека на неизвестната по-рано иудейска секта, живяла в Иудейската пустиня от 2 в. пр. Хр. до 68 г. сл. Хр., наричана днес Кумранската община. През април 1948 г. списанията, вестниците и радиото по цял свят оповестяват откриването на древни ръкописи. От съобщението става ясно, че през пролетта на 1947 г. в една от пещерите на северозападното крайбрежие на Мъртво море, в пустинната местност Уади Кумран (Йордания), на 2 км западно от брега на Мъртво море и на 13 км южно от Иерихон, юношата-бедуин Мухамед ед-Диб (Мухамед Вълка) случайно попада на кожени свитъци, изписани с древноеврейско писмо, възрастта на които, както се установява впоследствие, превишава две хиляди години. Последвалите разследвания и археологически разкопки довеждат до откриването на около четиридесет хиляди фрагмента с различна големина, в това число и най-малките късчета и парченца, представляващи останките на около шестстотин книги. Тези ръкописни фрагменти върху кожа, пергамент, папирус и медни листове, написани на осем езика и диалекти, обхващат огромен период от време – от 3 в. пр. Хр. до 8 в. сл. Хр. Земята на Палестина за първи път разкрива пред науката своите хранилища на древни ръкописи. Ръкописите от Мъртво море дават на света едно от липсващите брънки в сложната верига на историята на зараждането на християнството. Тяхното публикуване и подробно изучаване е пътят да бъдат разкрити тайните, забулващи ранното християнство, както и да бъде научно установен конкретният исторически процес на неговия произход.