На автостоп... към себе си

УИЛЯМ НИКЪЛСЪН е сред най-добрите съвременни английски романисти и световноизвестен сценарист. По негов сценарий е екранизирана пиесата му “Shadowlands” с участието на Антъни Хопкинс. Най-голяма популярност му донася сценарият за филма “Гладиатор”. За изключително успешната си трилогия “The Wind on Fire” писателят получава престижна литературна награда. Романът му “На автостоп… към себе си” е определен за литературно явление. Романът “На автостоп… към себе си” е историята на разбунтувал се млад човек, тръгнал да търси смисъла на живота. Потегля на автостоп, качва го камион и го откарва на Изток. Пътешествието преминава през тоталитарни държави, без да са назовани, с изключение на България, отбелязана най-вече заради хубавия й мавруд. На един от граничните пропускателни пунктове шофьорът дава газ и чупи бариерата, посреща го стрелбата на граничарите. Младежът по чудо остава жив и оттук започват невероятни приключения с най-различни перипетии, престъпления, убийства – чист екшън. Успоредно с това тече втора основна нишка за истината, красивото, стойностното в живота, за силата на мисълта, философията, поезията, красивата природа да променят човека. На обезверените и бунтарите романът предлага помощ за преодоляване на изолацията. Съдържанието е наситено с хумор дори и в най-тежките ситуации, а обичта на ближния е избавление от задушаващото статукво на обществото. Роман за различните хора в обществото, при това написан модерно. “На автостоп… към себе си” е необикновено пътуване. Интригуващ трилър, провокиращ размишления. Дейли Мирър Рядка книга, която изисква вашето внимание и обсебва душата ви. Спектатор “На автостоп… към себе си” е забавен, мъдър и прекрасен роман. Дейли Мейл Невероятна комбинация от Кафка и “Спасителят в ръжта”, от която няма спасение. Сънди Мирър Това е пътуване. Само че необикновено. Аз не съм лош човек. Аз съм лош човек. Не исках да убия човека в читалнята. Исках да убия човека в читалнята. Станалото след това не беше по моя вина, не обвинявайте мен. Беше по моя вина. Мен обвинявайте. Той не иска да ходи никъде. Затова и отива точно там. Животът ми е безсмислен. Няма да стана по-щастлив. Бившият ми баща казва: “Майка ти ми разправя, че по цял ден стоиш затворен в стаята си.” Аз казвам: “Не те лъже.” Той казва: “Навън има голям и широк свят. Няма да отидеш никъде, ако все си стоиш затворен в стаята.” Аз казвам: “То и без това няма къде да се ходи.”