Живко Живков - човекът, политикът, държавникът. Спомени за Живко Живков от негови съвременници

Искам да свидетелствам, че Живко Живков си остана идеалист до края на своя живот. Въпреки превратностите на политическата си съдба не измени на социалистическите идеали. И когато беше по върховете на властта, поддържаше постоянни връзки с хората, помагаше им, не парадираше със заслугите и постовете си, не беше алчен за богатство. И когато бе изваден от Политбюро и от правителството, идеализмът му не само не помръкна, но заблестя с нова сила - той не зае позата на обиден или озлобен, а блестеше с качествата и работата си. И когато след 10 ноември 1989 година срещу социализма и партията се изляха порои от кал и заплахи, той си остана все същия идеалист и направи много, за да се разграничат постиженията на социализма от грешките, ценностите от деформациите. АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ