Какво премълчават медиите

Премълчава се повече, отколкото човек би допуснал за възможно. Било то експлозивното увеличаване на населението, държавният тероризъм, упадъкът на цивилизацията и екосферата (защото, за съжаление, не можем да си позволим собственото оцеляване) и много други, също така съвсем не маловажни - като с приоритет се ползват стратегиите за изход от мизерията. И на това ли не вярвате? Смятате за невъзможно, че жизнени области, които засягат всекиго от нас, не се обсъждат открито? Тогава прочетете абзаца относно оставения засега под миндера Закон за задържането на престъпници в ЕС. И после четете нататък. Ще срещнете изобилие от невероятни, все премълчавани факти, но те трябва да се извадят наяве, ако човек знае какво да търси и къде да копае. За да не затъваме в Безкрайното, мога да представя някои неща дотолкова, доколкото е необходимо във връзка с темата, не и да го излагам във всичките му подробности. За всички, които искат да се задълбочат в упорито натрапваните, често пъти комплексни тематични области, давам между другото препратки към други книги, излезли изпод моето перо, където са обстойно разгледани. Много от нещата, които ще ви бъдат предложени, ще ви бъдат напълно непознати, немалко от тях ще ви шокират дълбоко, давам ви честната си дума. Понякога ще ви се струва, че четете за някакъв паралелен свят. В действителност създаденият от „информационното общество" свят наистина е някакъв паралелен свят. Както всички мои книги, и тази е с грапавини, макар че на първо място е основа за дискусии, а не някакво верую. Ала не съм си измислил нищо, колкото и невероятно и гротескно да е. Само съвсем малко от онова, което разкривам, щеше да е възможно, ако вместо нашето виртуално информационно общество имаше истинско. За да се избегнат недоразумения, не всички изразени в книгата възгледи или цитати са идентични със собственото ми мнение. Някои виждания са екстремни, някои изказвания - нечувани, не едно становище е провокационно, някои коментари са радикални..., но ги има. Ако става въпрос за щекотливи теми, а от такива няма недостиг, препоръчвам ви онова, към което и аз самият винаги се стремя: да се преценяват само фактите и нищо друго. Никаква полемика, никакви табута, никакъв страх от некоректни неща - да се назовават само голите факти... Не се тревожете, нещата няма да са крайно сериозни. Както във всичките мои книги, разбира се, не липсва и хуморът, макар и често да е „черен". И тъй, подгответе се вкупом за провокации, смели представи и преживявания, съпровождани от възгласа „Аха!". Например, че борбата с тероризма в действителност служи за премахването на социалните услуги или че проблемът с възрастовата пирамида би могъл да изглежда съвсем другояче, да назова само тези две особено сме-ли тези. Накратко, напред към „Tour de force", през тайнствените глъбини на висшата политика, обградена от закланите „свещени крави", започвайки с една невралгична тема...