Остаряло слънце. Лирика

След като повдигна завесата, за която "музите въздишат" с "Продължение", Кирил Аспарухов устоя на "Побеляване” - то и отново, "преливайки в стих", разкри рецептата за своя стоицизъм: Скандално пробивах. Главата - южняшка. Пред нищо не спирах. Преливах хлапашки. "Помъдрял, а луд като вчера", живее с вяра в чудесата и търси нови небеса". Това е днешният Кирил Аспарухов - разпънат на кръст между усмивката и тъгата, между шоуто и театъра, между прозата в живота и поезията в душата. В самото начало "Белязан от слънце", сега пита: "И Слънцето ли остаря, че не топли?!"