Да живей България! (10 разказа за прехода, който не ни обедини)

Преход. Каква странна и дори малко страшна дума. От какво към какво преминаваме? От тоталитарна еднопартийна диктатура на БКП, от зрял социализъм - несъмнено. Накъде обаче? Посоката каква е? Вярна ли е? Този ли е пътят? Кой го посочи? 16 години се питаме. А целта? Свещената цел? Чухме, че била цивилизовано правово и демократично общество. Какви прекрасни думи, каква прекрасна цел, каква велика мисия. Но крие ли се нещо зад думите? Кой пръв изрече тези думи, вече не помним. Но поехме напред. Изминаха повече от 16 години, обвеяни в съмнения и съпроводени от въпросителни. Питанките не ни дават покой и до днес: дворцов преврат ли беше 10 ноември 1989 година? Сами ли го направихме, или падането на Берлинската стена бе знакът, даден други хора, някъде далеч оттук? Част от чужд план ли сме или правим своя история? Защо у нас нямаше дисидентско движение, каквото имаше в Полша, Чехословакия и Унгария? Защо българските опозиционни организации се легитимираха чак на Кръглата маса? Основателни ли са терзанията ни, че преходът е бил договорен от великите сили? 16 години след 10 ноември станахме ли по-свободни? Защо, ако демокрацията е нашето въжделение, стотици хиляди българи отидоха да живеят в чужбина? Вижда ли му се краят на този преход? Ако се окаже, че сме кривнали от правия път, кой ще плаща? Струва ли си човешкият живот да бъде заложен за цената на един преход? В тази книга търсим отговорите поне на част от тези въпроси. Но не по формулите на политолозите и социолозите, защото не сме убедени, че техните лабораторни експерименти не са с материали на клиента. Избрахме прекия път: ние питаме - те отговарят. Те, това са хора, които през последните години се превърнаха в част от новата българска история. Желю Желев, Димитър Попов, проф. Андрей Пантев, Филип Димитров, Младен Мутафчийски, Теди Москов, Слави Трифонов, Вера Кочовска, Любомир Левчев, Стефан Цанев. Не очаквайте традиционни интервюта, умничене и философстване и кой какъв пророк се е оказал. През всичките часове на разговори с тези именити българи сме се стремили да научим кое как и защо се случи. Това ни интересува, защото, колкото и шаблонно да звучи, годините на преход са част от нашия живот. Затова не ни е безразлично как са преминали те, скриха ли нещо от нас, излъгаха ли ни.