Под безмилостните звезди. Стихове

Когато Бог ме посети дотолкова невинен бях, че нямах даже и мечти; че той дошъл е не разбрах. Затънал в рунести овце, треви нагазил до гърди, по-чер от циганче в лице, обиди срещах и беди с коравината на комат. В земята впит като дърво, макар и беден - бях богат. И не помислях за какво. Дали ме дявол издуши, дошъл от близката гора, прости ми, Боже, но реших, че като Тебе ще творя. Години много от тогаз... И де не скитах, де не бях. И все Го търся до несвяст, за да изкупя Онзи грях. Не съм какъвто бях преди. И сам на себе си несвой, все чакам да ме посети. Ала не идва вече Той.