Византийски запеви

Този ръкопис не е публикуван досега. Въпреки това много хора са го чели и даже го притежават. Кръстьо знаеше, че никой няма да го отпечата, но затова пък го разнасяше навсякъде и го даваше на всеки, който му го поиска. Не мога точно да кажа в коя година е написан, защото Кръстьо слагаше дати само на писма и на нито един ръкопис. Предполагам, че през 1980 г., защото тогава е получил от Радко Радков „Византийски запеви". Помня обаче много добре голямата му радост, не радост, а възторг. Когато му се случеше подобно нещо, обичаше да си „хваща слушатели" - мен, сина ни, всеки, който влезеше у нас - четеше и четеше, и се смееше, и се просълзяваше. Радваше се на всичко талантливо, появило се в нашата литература.