Железни икони

Нашата критика досега не се е замисляла сериозно над художествените принципи на Ламаровата поетика. Да се отбележи нейната близост до народното образно виждане, натуралността й, преминаваща нерядко в грубоватост и дори натуралистичност - това означава да се констатира само видимостта, изходният пункт. Поетическото виждане на Ламар действително е народностно, но то има по-дълбоки корени, отколкото предполагаме, не се изчерпва само с влиянието на народнопесенното. То е колкото интуитивно, подсъзнателно, толкова и целенасочено, мотивирано художническо съзнание, предопределено от съкровеното народно виждане. Това е един траен извор на народностна самобитност, заложена още в концепцията на неизвестния майстор, поставил глава лук на изографисаната от него „Тайна вечеря” в Боянската обител; преминаваща в образците на нашата иконография, в чиито канонични образи безвестните художници са се опитвали да предадат народния идеал за хубост, мъдрост и юначност. Тази традиционна неканоничност, бягството от установените формули, близостта до изконното атеистично и материалистично съзнание на народа съставя част от поетическата стихия на Ламар.